- Знаеш ли как превъзмогнах страха си? - попита той.
- Не, сър.
- Една нощ бях толкова ужасен, че изпищях, преди да успея да се възпра. Разбудих всички и разгневен, баща ми ме вдигна за тила и ме отнесе надолу по стълбите в тази изба. После взе чук и закова вратата след мен.
Не бях много голям. Вероятно най-много на седем. Качих се обратно по стъпалата, пищейки с все сила, дращех и блъсках по вратата. Но баща ми беше суров човек и ме остави съвсем сам в тъмното и трябваше да стоя там с часове, дълго след зазоряване. След известно време се успокоих и знаеш ли какво направих тогава?
Поклатих глава, опитвайки се да не гледам лицето му. Очите му блестяха много ярко и приличаше на вълк повече от всякога.
- Слязох по стъпалата и седнах в избата в тъмнината. После си поех три пъти дълбоко дъх и се изправих лице в лице със страха си. Изправих се лице в лице със самата тъмнина, която е най-ужасяващото от всичко, особено за хора като нас, защото създанията идват при нас в тъмното.
Намират ни с шепоти и приемат форми, които само нашите очи могат да видят. Но аз го направих и когато излязох от тази изба, най-лошото беше свършило.
В този момент свещта догоря и после угасна, потапяйки ни в пълна тъмнина.
- Това е то, момче - каза Прогонващия духове. - Тук сме само ти, аз и тъмнината. Можеш ли да понесеш това? Бива ли те за мой чирак?
Гласът му звучеше различно, някак по-дълбок и чужд. Вече си го представях на четири крака, с вълча козина, покриваща лицето му, с удължаващи се зъби. Треперех и не можах да проговоря, докато не поех третия си дълбок дъх. Едва тогава му отговорих. Отговорът ми беше такъв, както татко винаги казваше, когато трябваше да направи нещо неприятно или трудно.
- Все някой трябва да го направи - казах. - Така че може със същия успех да съм аз.
Прогонващия духове сигурно беше сметнал това за забавно, защото смехът му изпълни цялата изба, преди да отекне с тътен нагоре по стълбите и да се слее със следващата гръмотевица, която си проправяше път надолу.
- Преди близо тринайсет години - каза Прогонващия духове - ми беше изпратено едно запечатано писмо. Беше кратко и написано по същество, и беше на гръцки. Изпращаше го майка ти. Знаеш ли какво пишеше там?
- Не - казах тихо, питайки се какво ще последва.
- „Току-що родих момче - пишеше тя, - и той е седми син на седми син. Името му е Томас Дж. Уорд и той е моят дар за Графството. Когато порасне достатъчно, ще ви пратим вест. Обучете го добре. Той ще бъде най-добрият чирак, когото сте имали и също така ще ви бъде последният“.
- Ние не си служим с магия, момче - рече Прогонващия духове с глас, съвсем малко по-силен от шепот в тъмнината. - Главните сечива на нашия занаят са здравият разум, куражът и воденето на точни записки, за да можем да се учим от миналото. Преди всичко ние не вярваме в пророчествата. Не вярваме, че бъдещето е определено. Така че ако написаното от майка ти се сбъдне, тогава това е, защото ние го правим да се сбъдне. Разбираш ли?
В гласа му имаше нотка на гняв, но знаех, че не е насочен към мен, затова просто кимнах в тъмнината.
- Колкото до това, че си дарът на майка си за Графството, абсолютно всеки един от моите чираци беше седми син на седми син. Затова не почвай да си мислиш, че си нещо специално. Предстои ти много учене и много тежък труд.
Членовете на семейството могат да бъдат досадни - продължи Прогонващия духове след известна пауза; гласът му беше по-мек, гневът си беше отишъл. - Сега са ми останали само двама братя. Единият е майстор на ключалки и се погаждаме добре, но другият не ми е говорил от повече от четирийсет години, макар че още живее тук в Хоршоу.
Докато тръгнем от къщата, бурята беше изчерпала силата си и слънцето се виждаше. Докато Прогонващия духове затваряше входната врата, забелязах за първи път какво беше издълбано в дървото.
Прогонващия духове кимна към него:
-Използвам знаци като този, за да предупреждавам други, които умеят да ги разчитат, или понякога само за да раздвижа собствената си памет. Ще разпознаеш гръцката буква „гама“. Това е знакът за призрак или привидение. Кръстчето долу вдясно е римската цифра десет, която е най-ниската от всички степени. Всичко над шеста степен е просто привидение. В тази къща няма нищо, което може да ти навреди, не и ако си смел. Помни - тъмните сили се хранят от страха. Бъди смел и никое привидение не може да стори кой знае какво.
Само да бях знаел това още отначало!
- Вземи се в ръце, момче - каза Прогонващия духове. - Лицето ти почти се е смъкнало в ботушите! Е, може би това ще те ободри. - Измъкна буцата кашкавал от джоба си, отчупи малко парче и ми го подаде. -Сдъвчи това - каза, - но не го поглъщай всичкото наведнъж.