Реших, че беше „БИЛИ БРАДЛИ“ - то ми се струваше най-ясно и беше сместено в малко пространство, докато стената се изпълваше. За няколко мига се зачудих какво ли правеше Били Брадли сега, но бях уморен и готов за сън.
Чаршафите бяха чисти, а леглото - подканващо, така че, без да губя повече време, се съблякох и още в мига, щом главата ми се допря до възглавницата, заспах.
Когато отворих очи, слънцето струеше през прозореца. Бях сънувал и бях разбуден внезапно от някакъв шум. Помислих си, че вероятно е звънецът за закуска.
Тогава се почувствах разтревожен. Наистина ли беше прозвучал звънецът долу, за да ме повика на закуска, или беше някакъв звънец в съня ми? Как можех да бъда сигурен? Какво се предполагаше да направя? Изглежда, щях да си навлека неприятности с готвачката независимо дали ще сляза по-рано, или по-късно. Така че, решавайки, че вероятно бях чул звънеца, аз се облякох и слязох веднага на долния етаж.
На път за долу чух от кухнята да долита дрънчене на тенджери и тигани, но в мига, щом отворих вратата, всичко потъна в гробна тишина.
Тогава допуснах грешка. Трябваше да се върна право горе, защото беше очевидно, че закуската не беше готова. Чиниите от снощната вечеря бяха разчистени, но масата беше още гола, а огнището беше пълно със студена пепел. Всъщност кухнята бе мразовита и по-лошо, сякаш ставаше по-студена с всяка секунда.
Грешката ми беше, че пристъпих към масата. Едва го бях сторил, ко-гато чух нещо да издава някакъв звук точно зад мен. Звукът беше гневен. В това нямаше съмнение. Беше отчетливо съскане от гняв и много близо до лявото ми ухо. Толкова близо, че почувствах дъха му.
Прогонващия духове ме беше предупредил да не слизам по-рано и внезапно почувствах, че съм в истинска опасност.
Веднага щом ми хрумна тази мисъл, нещо ме удари много силно по тила. Залитнах към вратата, като едва не загубих равновесие и не паднах с главата напред.
Не ми трябваше второ предупреждение. Побягнах навън от стаята, нагоре по стълбите. После, на половината път, застинах. Най-горе стоеше някой. Някой висок и заплашителен, със силует, очертан на фона на светлината от вратата на стаята ми.
Спрях, несигурен накъде да поема, докато ме успокои познат глас. Беше Прогонващия духове.
За първи път го виждах без дългото му черно наметало. Носеше черна туника и сиви бричове и можах да видя, че макар да беше висок мъж с широки рамене, останалата част от тялото му беше слаба, вероятно, за-щото в някои дни успяваше да гризне само малко кашкавал. Приличаше на най-добрите фермерски работници, когато поостареят. Някои, разбира се, просто затлъстяват, но мнозинството - като онези, които татко наема понякога за прибирането на реколтата сега, когато повечето ми братя напуснаха дома - са слаби, с издръжливи, жилави тела. „По-слаб значи по-годен“, казва винаги татко и сега, като гледах Прогонващия духове, разбрах защо можеше да върви толкова отривисто и толкова продължително, без да си почине.
- Предупредих те да не подраняваш със слизането - каза той тихо. - Няма съмнение, че си изял някой плесник. Нека това да ти е за урок, момче. Следващия път може да бъде далеч по-лошо.
- Стори ми се, че чух звънеца - оправдах се. - Но трябва да е бил някакъв звънец в съня ми.
Прогонващия духове се засмя меко:
- Това е един от първите и най-важни уроци, които един чирак трябва да научи - каза той, - разликата между събуждането и сънуването. Някои така и не я усвояват.
Той поклати глава, пристъпи към мен и ме потупа по рамото.
- Ела, ще те разведа из градината. Все отнякъде трябва да започнем и така ще убием малко време, докато закуската стане готова.
Когато Прогонващия духове ме изведе през задната врата на къщата, видях, че градината беше много обширна, много по-голяма, отколкото изглеждаше отвън през живия плет.
Тръгнахме на изток, примигвайки на ранното утринно слънце, дока-то стигнахме широка ливада. Предната вечер си бях помислил, че градината е изцяло заобиколена от живия плет, но сега осъзнах, че съм сбъркал. В плета имаше пролуки, а точно напред беше гората. Пътеката от бял чакъл разделяше моравата и изчезваше в дърветата.
- В действителност има повече от една градина - каза Прогонващия духове. - Три всъщност и до всяка се стига по пътека като тази. Ще погледнем първо източната градина. Достатъчно безопасна е, когато слънцето е изгряло, но никога недей да вървиш по тази пътека след мръкване. Е, освен ако нямаш основателна причина, и със сигурност никога, когато си сам.