- Това се казва добро момче. Не искаме повече произшествия като онова тази сутрин. Има и по-лоши неща от това, да получиш шамар зад врата. Далеч по-лоши.
Вярвах му, но не исках да слушам за това. И все пак той имаше да ми показва други неща, така че ми бяха спестени още стряскащи думи от негова страна. Изведе ме от гората и закрачи към друга ливада.
- Това е южната градина - каза Прогонващия духове. - И тук не идвай след мръкване.
Гъсти клони скриваха бързо слънцето, а въздухът постепенно ставаше по-хладен, затова разбрах, че се приближаваме към нещо лошо. Той спря на десетина крачки от голям камък, който лежеше проснат на земята, близо до корените на един дъб. Покриваше участък, малко по-широк от гроб, а ако се съдеше от частта над земята, камъкът беше и много дебел.
- Какво мислиш, че е погребано отдолу? - попита Прогонващия духове.
Опитах се да си придам увереност:
- Друга вещица?
- Не - каза Прогонващия духове. - За вещица не ти трябват толкова много камъни. Желязото обикновено върши работа. Но създанието тук отдолу може да се измъкне през железни решетки, докато мигнеш. Погледни внимателно камъка. Можеш ли да видиш какво е издълбано върху него?
Кимнах. Разпознах буквата, но не знаех какво означава.
- Това е гръцката буква „бета“ - каза Прогонващия духове. - Това е знакът, с който обозначаваме богърт. Диагоналната черта означава, че е бил изкуствено прикован под този камък, а името отдолу ти казва кой го е направил. Най-долу вдясно е римската цифра „едно“. Това значи, че съществото е богърт от първа степен и е много опасно. Както споменах, използваме степени от едно до десет. Помни това - някой ден може да ти спаси живота. Десета степен е толкова слаба, че повечето хора дори не биха забелязали присъствието й. Първата степен може като нищо да те убие. Струваше ми цяло състояние да уредя да донесат този камък тук, но си заслужаваше всяко пени. Сега този богърт е обвързан. Изкуствено пленен е и ще си стои там, докато Гавраил надуе рога си.
Има много неща, които трябва да научиш за богъртите, момче, и ще започна обучението ти веднага след закуска, но има една важна разлика между онези, които са обвързани, и онези, които са свободни. Един свободен богърт често може да пътува на мили от дома си и ако има подобна склонност, да върши безкрайни пакости. Ако някой богърт е особено пакостлив и отказва да се вразуми, тогава наша работа е да го обуздаем. Ако го сторим добре, наричаме това „изкуствено обуздан богърт“. Тогава изобщо не може да помръдне. Разбира се, далеч по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Внезапно Прогонващия духове се намръщи, сякаш си беше спомнил нещо неприятно.
- Един от чираците ми попадна в сериозна беда, докато се опитваше да обуздае един богърт - каза той, поклащайки печално глава, - но тъй като е едва първият ти ден, още няма да говорим за това.
Точно тогава от посоката на къщата в далечината се чу звукът от звънец. Прогонващия духове се усмихна:
- Будни ли сме, или сънуваме? - попита той.
- Будни.
- Сигурен ли си?
Кимнах.
- В такъв случай хайде да вървим да ядем - каза той. - Ще ти покажа другата градина, щом се заситим.
Глава 6
Момиче с островърхи обувки
Кухнята се беше променила след последното ми посещение. В решетката на огнището бе стъкнат малък огън, а на масата имаше две чинии с бекон и яйца. Имаше също и прясно изпечен самун хляб и голяма бучка масло.
- Лапай, момче, преди да изстине - покани ме Прогонващия духове.
Залових се незабавно с яденето и не ни отне много време да довършим двете пълни чинии и да изядем и половината самун. После Прогонващия духове се облегна назад на стола си, подръпна брадата си и ми зададе един важен въпрос:
- Не мислиш ли - попита той с очи, втренчени право в моите, - че това беше най-вкусният бекон и яйца, който някога си вкусвал?
Не бях съгласен. Закуската беше добре приготвена. Наистина добра, спор няма, по-вкусна от кашкавала, но бях опитвал и по-добро. Бях вкусвал по-хубави неща всяка сутрин, когато живеех у дома. Мама беше далеч по-добра готвачка, но не мислех, че това е отговорът, който Прогонващия духове търсеше. Затова изрекох малка безвредна лъжа, неистина, която всъщност не нанася никаква вреда и може да направи хората по-щастливи, като я чуят.