- Да - съгласих се, - това беше най-хубавата закуска, която съм опитвал. Съжалявам, че слязох прекалено рано и обещавам да не се повтори.
Щом чу това, Прогонващия духове се ухили толкова широко, та си помислих, че лицето му ще се разцепи на две; после той ме тупна силно по гърба и ме изведе отново в градината.
Когато вече бяхме навън, усмивката му най-сетне помръкна.
- Браво, момче - рече той. - Има две неща, които се поддават добре на ласкателство. Първото е жена, а второто е богърт. Действа им всеки път.
Е, не бях видял никаква следа от жена в кухнята, така че се потвърждаваше онова, което бях заподозрял - че някой богърт приготвяше храната ни. Това беше изненада, най-слабо казано. Всички смятаха, че един гонител на духове е убиец на богърти или че ги приковава на едно място така, че не можеха да вършат никакви пакости. Кой би повярвал, че е наел един такъв да му готви и чисти?
- Това е западната градина - каза ми Прогонващия духове, когато тръгнахме по третата пътека, а белият чакъл скърцаше под краката ни. -Безопасно място е независимо дали е ден, или нощ. Самият аз често идвам тук, когато имам проблем, който имам нужда да обмисля.
Минахме през друга пролука в живия плет и скоро вървяхме през дърветата. Веднага почувствах разликата. Птиците пееха, а дърветата се поклащаха леко на утринния ветрец. Това беше по-щастливо място.
Продължихме да вървим, докато излязохме от дърветата и се озовахме на склон с изглед към скалистите хълмове от дясната ни страна. Небето беше толкова ясно, че можех да видя стените, построени от камъни без хоросан между тях, които разделяха по-ниските склонове на нивя и бележеха територията на всеки фермер. Всъщност гледката се простираше чак до хребетите на най-близкото скалисто възвишение.
Прогонващия духове посочи с жест към дървена пейка вляво от нас.
- Вземи да поседнеш, момче - подкани ме той.
Направих каквото ми каза и седнах. За няколко мига Прогонващия духове се взря в мен, със зелени очи, приковани върху моите. После закрачи нагоре-надолу пред пейката, без да проговори. Вече не ме гледаше, а се взираше в пространството с празно изражение в очите. Отметна назад дългия си черен плащ и пъхна ръце в джобовете на бричовете си, после, съвсем внезапно, седна до мен и започна да задава въпроси.
- Колко различни типа богърти мислиш, че съществуват?
Нямах понятие.
- Вече познавам два типа - казах, - свободните и обвързаните, но не мога дори бегло да предположа какви са другите.
- Това е двойно похвално, момче. Запомнил си каквото съм те научил и показа, че си човек, който не прави безпочвени догадки. Виждаш ли, има толкова различни типове богърти, колкото и типове хора, и всеки си има собствен характер. След като казах това, обаче има някои видове, които могат да бъдат разпознати и назовани. Понякога - заради формата, която приемат, а понякога - заради поведението им и пакостите, които измислят.
Той бръкна в десния си джоб и измъкна малка книга, подвързана с черна кожа. После ми я подаде.
- Вземи, това вече е твое - рече. - Грижи се за него и каквото и да правиш, не го губи.
Мирисът на кожа беше много силен, а книгата изглеждаше чисто нова. Бях малко разочарован, когато я отворих и открих, че е пълна с празни страници. Предполагам, че бях очаквал да е пълна с тайните на занаята на Прогонващия духове - но не, изглежда, от мен се очакваше да ги запиша, защото след това Прогонващия духове извади перодръжка и шишенце мастило от джоба си.
- Приготви се да си водиш записки - каза той, като стана и закрачи отново напред-назад около пейката. - И внимавай да не разлееш мастилото, момче. Не го доим от кравите.
Успях да махна запушалката на шишенцето, после много внимателно топнах в него връхчето на перодръжката и отворих книгата на първата страница.
Прогонващия духове вече беше започнал урока и говореше много бързо.
- Първо, има космати богърти, които приемат образа на животни. Повечето са кучета, но има и почти толкова котки, а и някоя и друга коза. Не забравяй обаче да включиш и конете - те могат да бъдат много хитри. Независимо в какъв образ са, косматите богърти могат да се разделят на такива, които са враждебни, дружелюбни или нещо по средата.
После има „блъскащи богърти“, понякога превръщащи се в „хвърлячи на камъни“, които могат много да се разгневят, когато бъдат предизвикани. Един от най-противните видове е разкъсвачът на добитък, защо-то също толкова много обича и човешка кръв. Но не оставай с мисълта, че ние, гонителите на духове, си имаме работа само с богърти, защото неспокойните мъртъвци също никога не са много далече. После, сякаш не стига това, ами и вещиците са истински проблем в Графството. Сега нямаме местни вещици, за които да се тревожим, но на изток, близо до Пендъл Хил, те са истинска заплаха. И помни - не всички вещици са еднакви. Делят се приблизително на четири категории - злонамерени, благосклонни, погрешно обвинени и неосъзнати.