- Тогава следващия път се довери на инстинкта си и използвай интуицията си - рече Прогонващия духове. - Довери се на вътрешния си глас. Той рядко греши. Един гонител на духове разчита много на това, защото понякога въпросът може да е на живот и смърт. Така че това е още нещо, което трябва да разберем за теб. Дали на инстинкта ти може да се разчита, или не.
Той направи пауза, взирайки се сурово в мен, зелените му очи обходиха лицето ми с търсещ поглед.
- Някакви неприятности с момичета? - попита внезапно.
Понеже още бях афектиран, не отговорих направо на въпроса му.
- Абсолютно никакви неприятности - отговорих.
Не беше лъжа, защото Алис ми беше помогнала, което беше обратното на „неприятност“. И все пак знаех, че той всъщност искаше да разбере дали съм срещнал някакви момичета, и знаех, че трябваше да му кажа за нея. Особено след като тя носеше островърхи обувки.
Като чирак допуснах много грешки и тази ми беше втората сериозна такава - че не казах на Прогонващия духове цялата истина.
Първата, още по-сериозна, беше обещанието ми на Алис.
Глава 7
Все някой трябва да го направи
След това животът ми навлезе в изпълнено с всекидневни задължения русло. Прогонващия духове ме учеше бързо и ме караше да пиша, докато китката ме заболеше, а очите ми започнеха да парят.
Един следобед той ме отведе до далечния край на селото, отвъд последната каменна селска къща до малък кръг от върби, които в Графството се наричат повет или радостта на пътника. Беше мрачно и унило място и там, увиснало от един клон, имаше въже. Вдигнах поглед и видях голяма месингова камбана.
- Когато някой се нуждае от помощ - каза Прогонващия духове, - не идва до къщата. Никой не идва, освен ако не бъде поканен. Много държа на това. Идват тук долу и звънят с тази камбана. Тогава ние отиваме при тях.
Бедата беше, че дори след като бяха минали цели седмици, никой не идваше да звънне с камбаната и стигах по-далече от западната градина само когато дойдеше време да взема провизиите за седмицата от селото. Освен това бях самотен, тъгувайки за семейството си, така че беше хубаво, дето Прогонващия духове все ми намираше работа - това означаваше, че нямах време да се отдавам на самотата. Винаги си лягах уморен и заспивах в мига, щом главата ми докоснеше възглавницата.
Уроците бяха най-интересната част от всеки ден, но не научавах много за привиденията, призраците и вещиците. Прогонващия духове ми беше казал, че главната тема през първата година на един чирак са бо-гъртите, заедно с предмети от рода на ботаниката, което означаваше научаване на всичко за растенията, някои от които бяха наистина полезни като лекарства или можеха да се ядат, ако човек нямаше друга храна. Но уроците ми не се състояха само от писане. Част от работата беше точно толкова тежка и изморителна, колкото всичко, което бях вършил у дома в нашата ферма.
Започна се в една топла, слънчева сутрин, когато Прогонващия духове ми каза да оставя настрана тефтера си и ме поведе към южната си градина. Даде ми да нося две неща: лопата и дълъг дървен аршин.
- Свободните богърти се придвижват по лей-линии - обясни той. -Но понякога нещо се обърква. Може да е резултат от буря или може би дори земетресение. В Графството няма жив човек, който да помни сериозно земетресение, но това е без значение, защото всички лей-линии са взаимно свързани и нещо, случващо се в една, дори на хиляда мили разстояние, може да наруши покоя във всички останали. Тогава богъртите засядат с години на едно и също място и ги наричаме „естествено приковани“. Често пъти не могат да помръднат на повече от няколко дузини крачки във всяка посока и не предизвикват особени неприятности. Не и ако случайно не се приближиш твърде много до някого. Понякога обаче могат да се заклещят на смущаващи места, близо до някоя къща или дори вътре в нея. Тогава може да се наложи да преместиш богърта оттам и изкуствено да го обвържеш с друго място.
- Какво е лей-линия? - попитах.
- Не всички са на едно мнение, момче - каза ми той. - Някои смятат, че това са просто древни пътеки, които кръстосват земята, пътеките, по които нашите предци вървели в древни времена, когато мъжете били истински мъже, а тъмните сили си знаели мястото. Здравето било по-добро, животът - по-дълъг, и всички били щастливи и доволни.
- Какво се случило?
-Ледът слязъл от севера и земята изстинала за хиляди години -обясни Прогонващия духове. - Било толкова трудно да оцелееш, че хората забравили всичко, което били научили. Старото познание било маловажно. Да се топлиш и да се храниш било всичко, което имало значение. Когато ледът най-сетне отстъпил, оцелелите били ловци, облечени в животински кожи. Били забравили как да засаждат растения и да отглеждат животни. Тъмнината била всемогъща.