- Хубаво е да те видя отново тук, Том - каза тя с усмивка. После сведе поглед към щедро отрупаната ми с храна чиния. - Искаш ли хляб с това?
- Да, моля - казах и Ели ми намаза с масло три дебели филии, а после седна срещу мен на масата. Довърших всичко, без нито веднъж да си поема въздух, обирайки накрая чинията си с последния голям резен пряс-но изпечен хляб.
- По-добре ли се чувстваш сега?
Кимнах и се опитах да се усмихна, но разбрах, че не се беше получило както трябва, защото Ели внезапно доби разтревожено изражение.
- Не можех да не дочуя какво каза на майка си - рече тя. - Сигурна съм, че не е чак толкова лошо. Всичко е само защото работата е съвсем нова и непозната. Скоро ще свикнеш с работата. Във всеки случай не е нужно да се връщаш веднага. След няколко дни у дома ще се почувстваш по-добре. Винаги си добре дошъл тук, дори когато фермата ще принадлежи на Джак.
- Не мисля, че Джак е особено доволен да ме види.
- Защо, какво те кара да казваш това? - попита Ели.
- Просто не ми се стори особено дружелюбен, това е всичко. Мисля, че не ме иска тук.
- Не се тревожи за големия си лош брат. Много лесно мога да го вразумя.
Тогава се усмихнах истински, защото беше вярно. Както каза веднъж мама, Ели можеше да върти Джак на малкия си пръст.
- Тревожи го главно това - каза Ели, като поглади с ръка корема си. - Сестрата на майка ми умря при раждане и семейството ни още говори за това до ден-днешен. Това изнервя Джак, но аз изобщо не се тревожа, защото съм на възможно най-доброто място, където майка ти се грижи за мен. - Тя направи пауза. - Но има и друго. Новата ти работа го тревожи.
- Изглеждаше напълно доволен от нея, преди да замина - казах.
- Правеше го за теб, защото си му брат и го е грижа за теб. Но работата, която човек, прогонващ духове, върши, плаши хората. Прави ги неспокойни. Предполагам, че ако беше заминал направо, вероятно всичко щеше да е наред. Но Джак каза, че в деня, когато си заминал, първо си превалил билото на хълма и си влязъл в гората и че оттогава кучетата са неспокойни. Сега отказват дори да влязат в северното пасбище.
Джак мисли, че си пробудил нещо. Предполагам, че всичко се свежда до това - продължи Ели, като потупа леко корема си. - Той просто се държи закрилнически, това е всичко. Загрижен е за семейството си. Но не се тревожи. В крайна сметка всичко ще се нареди.
В края на краищата останах три дни, опитвайки се да си придам смелост, но накрая усетих, че беше време да си вървя. Мама беше последният човек, когото видях, преди да си тръгна. Бяхме сами в кухнята и тя стисна ръката ми и ми каза, че се гордее с мен.
- Ти си нещо повече от седем пъти по седем - каза тя, като ми се усмихна топло. - Ти си също и мой син и имаш силата да направиш това, което трябва да бъде направено.
Съгласих се с кимване, защото исках да бъде щастлива, но усмивката се изпари от лицето ми веднага щом излязох от двора. Унило поех обратно към къщата на Прогонващия духове, със свито сърце, чувствайки се наранен и разочарован, че мама отказваше да ме приеме обратно у дома.
Валя по целия път на връщане към Чипъндън и когато пристигнах, бях изстинал, мокър и нещастен. Но когато стигнах до входната порта, за моя изненада резето се вдигна самичко, а портата се люшна и се отвори, без да я докосвам. Това беше един вид приветствие за „добре дошъл“, насърчение да вляза, нещо, за което смятах, че е запазено само за Прогонващия духове. Предполагам, че трябваше да съм доволен от това, но не бях. Само ми се струваше зловещо.
Почуках на вратата три пъти, преди най-накрая да забележа, че ключът беше в ключалката. Тъй като чукането ми беше останало без отговор, превъртях ключа, после леко отворих вратата.
Проверих всички стаи на долния етаж освен една. После се провикнах нагоре по стълбите. Нямаше отговор, затова рискувах и влязох в кухнята.
В решетката на огнището пламтеше буен огън, а масата беше сложена за един. В центъра й имаше огромен, димящ глинен съд с месо и зеленчуци. Бях толкова гладен, че си сипах и почти бях изял всичко, когато видях бележката под солницата.
Заминах на изток до Пендъл. Става дума за някакъв проблем с вещица, затова ще отсъствам известно време. Разполагай се като у дома си, но не забравяй да вземеш провизиите за тази седмица. Как-то обикновено, чувалът ми е при месаря, така че иди първо там.
Пендъл беше голямо скалисто възвишение, всъщност почти планина, далече в източния край на Графството. Цялата тази област гъмжеше от вещици и беше рисковано човек да ходи там, особено сам. Това ми напомни отново колко опасна можеше да бъде работата на Прогонващия духове.