Указанията, които ми дадоха, се оказаха доста добри. Дори с връщането до къщата, за да взема кошницата на Алис, пак мина по-малко от час, преди да се покаже къщата на Лизи.
В този момент, на ярката слънчева светлина, повдигнах покривалото и разгледах последното от трите кексчета. Миришеше гадно, но на вид беше още по-зле. Изглеждаше като направено от малки късчета месо и хляб, плюс други неща, които не можах да разпозная. Беше мокро и много лепкаво и почти черно. Никои от съставките не бяха изпечени, а само някак притиснати заедно. После забелязах нещо още по-ужасно. По кек-счето пълзяха мънички бели неща, които приличаха на ларви.
Потръпнах, покрих го с кърпата и слязох надолу по хълма до много занемарената ферма. Оградите бяха изпочупени, половината покрив на обора липсваше и нямаше и следа от животни.
Едно нещо обаче истински ме разтревожи. От комина на фермерската къща излизаше дим. Това означаваше, че някой си беше у дома и аз започнах да се тревожа за създанието, което имаше толкова зъби, че едва се побираха в устата му.
Какво бях очаквал? Щеше да е трудно. Как, да му се не види, можех да успея да говоря с Алис, без да ме видят другите членове на семейството й?
Когато спрях на склона, опитвайки се да измисля какво да правя, проблемът ми се реши сам. Слаба, тъмна фигура излезе от задната врата на фермерската къща и започна да се изкачва по хълма право към мен. Беше Алис - но откъде беше разбрала, че съм там? Между фермерската къща и мен имаше дървета, а прозорците гледаха в обратната посока.
И въпреки това тя не се изкачваше по хълма случайно. Тръгна право нагоре към мен и спря на около пет крачки разстояние.
- Какво искаш? - изсъска. - Глупак си, че идваш тук. Имаш късмет, че тези вътре спят.
- Не мога да направя това, за което ме помоли - казах, протягайки кошницата към нея.
Тя скръсти ръце и се навъси.
- Защо не? - запита. - Обеща, нали?
- Ти не ми каза какво ще стане - рекох. - Тя изяде вече две кексчета и те я правят по-силна. Вече е огънала решетките над ямата. Още едно кексче и ще бъде свободна... и мисля, че го знаеш. Не беше ли това замисълът през цялото време? - обвиних я, започвайки да изпитвам гняв. - Ти ме изигра, затова обещанието вече не се брои.
Тя пристъпи към мен, но сега собственият й гняв беше заместен от нещо друго. Внезапно придоби изплашено изражение.
- Идеята не беше моя. Накараха ме да го направя - каза тя, като посочи надолу към фермата. - Ако не направиш каквото обеща, лошо ни се пише и на двамата. Хайде, дай й третото кексче. Какво лошо може да стане? Майка Молкин плати цената. Време е да я пуснем да си върви. Хайде, дай й кексчето и тази нощ тя ще си отиде и няма да те безпокои никога повече.
- Мисля, че господин Грегъри трябва да е имал много основателна причина да я затвори в онази яма - казах бавно. - Аз съм само новият му чирак, така че откъде мога да знам кое е най-добро? Когато се върне, смятам да му разкажа всичко, което се случи.
Алис се усмихна лекичко - една от онези усмивки, които човек отправя, когато знае нещо, което ти не знаеш.
- Няма да се върне - каза тя. - Лизи е помислила за всичко. Нашата Лизи има добри приятели близо до Пендъл. Всичко биха сторили за нея. Те подмамиха Стария Грегъри. Когато е на път, ще си получи всичко, което си е заслужил. Досега вероятно вече е мъртъв и на два метра под земята. Само почакай и ще видиш дали съм права. Скоро няма да си в безопасност дори там горе в къщата му. Някоя нощ ще дойдат за теб. Освен, разбира се, ако не помогнеш сега. В такъв случай може и да те оставят на мира.
Щом тя изрече това, аз й обърнах гръб и започнах да се изкачвам по хълма, оставяйки я да стои там. Мисля, че ме повика няколко пъти, но аз не слушах. Онова, което беше казала за Прогонващия духове, се въртеше като вихър в ума ми.
Едва по-късно си дадох сметка, че все още нося кошницата, затова хвърлих нея и последното кексче в една река. После, обратно в къщата на Прогонващия духове, не ми отне много време да проумея какво се бе случило и да реша какво да правя по-нататък.
Цялото нещо беше планирано от началото. Бяха подмамили Прогонващия духове да замине, знаейки, че като нов чирак, аз още ще съм твърде неопитен и ще е лесно да ме измамят.
Не вярвах, че Прогонващия духове ще е толкова лесен за убиване, иначе нямаше да е оцелял толкова много години, но не можех да разчитам, че ще се върне навреме да ми помогне. По някакъв начин трябваше да попреча на Майка Молкин да се измъкне от ямата.