Оказа се по-лошо, отколкото бях очаквал. Майка Молкин беше невъобразимо зла. Живяла беше на много места и във всяка област, където бе оставала, се бе случвало нещо ужасно, като най-лошото беше станало в едно мочурище на запад от Графството.
Тя живеела в една ферма там, предлагайки място за отсядане на млади бременни жени, които очаквали бебета, но си нямали съпрузи, които да ги издържат. Така се сдобила с титлата „Майка". Това продължило с години, но някои от младите жени не били видени никога повече.
Тя самата имала син, който живеел с нея там - млад мъж с невероятна сила, на име Тъск2. Имал големи зъби и толкова плашел хората, че никой не се приближавал до мястото. Но накрая местните се разбунтували и Майка Молкин била принудена да избяга в Пендъл. След като заминала, открили първия от гробовете. Имало цяло поле, пълно с кости и гниеща плът, главно останките на децата, които убивала, за да утолява жаждата си за кръв. Някои от телата били на жени. В тези случаи тялото било смазано, ребрата - счупени или пукнати.
Момчетата от селото бяха споменали за създание с толкова много зъби, че не се побирали в устата му. Можеше ли това да е Тъск, синът на Майка Молкин? Син, който вероятно е убивал онези жени, смазвайки ги, за да изцеди живота от тях?
При тази мисъл ръцете ми затрепериха толкова силно, че едва можех да държа книгата достатъчно стабилно, за да я чета. Изглежда, някои вещици използваха „магия с кости". Бяха некроманти, които получават сила като призовават мъртвите. Но Майка Молкин беше още по-лоша. Майка Молкин използваше „магия с кръв". Получаваше силата си, като използваше човешка кръв и особено обичаше детската кръв.
Помислих си за черните, лепкави кексчета и потръпнах. Едно дете беше изчезнало от Лонг Ридж. Дете, твърде малко, за да ходи. Костеливата Лизи ли го беше отвлякла? Дали кръвта му беше използвана за приготвянето на онези кексчета? Ами второто дете, онова, което селяните търсеха? Ако Костеливата Лизи беше отвлякла и него, готово за момента, в който Майка Молкин се измъкнеше от ямата си, за да използва кръвта му за магията си? Сега детето можеше да е в къщата на Лизи!
Насилих се да продължа да чета.
Преди тринайсет години, в началото на зимата Майка Молкин дошла да живее в Чипъндън, довеждайки със себе си внучката си, Костеливата Лизи. Когато се върнал от зимната си къща в Ангълсарк, Прогонващия духове незабавно се разправил с нея. След като прогонил Костеливата Лизи, той оковал Майка Молкин със сребърна верига и я отнесъл до ямата в градината си.
Прогонващия духове, изглежда, спореше със себе си в този разказ. Явно не му харесваше да я погребва жива, но обясняваше защо е трябвало да го направи. Вярваше, че е твърде опасно да я убие - веднъж погубена, тя имаше силата да се върне и тогава щеше да е още по-силна и по-опасна отпреди.
Въпросът беше: Дали тя все още можеше да избяга? С едно кексче беше успяла да огъне решетките. Въпреки че нямаше да получи третото, двете можеха и да са достатъчни. В полунощ тя все още можеше да се измъкне от ямата. Какво да сторя?
Щом беше възможно да оковеш вещица със сребърна верига, тогава може би щеше да си струва да опиташ да приковеш някоя върху огънатите решетки, за да й попречиш да се измъкне от ямата си. Бедата беше, че сребърната верига на Прогонващия духове беше в торбата му, която винаги бе с него.
На излизане от библиотеката видях нещо друго. Беше до вратата, затова не го бях забелязал на влизане. Представляваше дълъг списък от имена върху пожълтяла хартия, точно трийсет на брой и до едно написани с почерка на Прогонващия духове. Собственото ми име, Томас Дж. Уорд, беше най-отдолу, а точно над него бе изписано името Уилям Брад-ли, което бе зачеркнато с хоризонтална линия; до него бяха буквите RIP3.
Тогава почувствах студ по цялото тяло, защото знаех, че означават „Почивай в мир“ и че Били Брадли е умрял. Повече от две трети от имената върху листа бяха зачеркнати; от тях - други деветима души бяха мъртви.
Предположих, че много бяха зачеркнати просто защото не са успели да станат чираци, може би дори не са успели да изкарат докрай първия месец. Повече ме тревожеха онези, които бяха умрели. Зачудих се какво ли се беше случило с Били Брадли и си спомних думите на Алис: „Не искаш да свършиш като последния чирак на Стария Грегъри.“
Откъде знаеше Алис какво бе станало с Били? Вероятно просто всички в близката околност знаеха за това, докато аз бях външен човек.