Ако приложим който и да е от двата метода, не сме по-добри от вещицата, която убиваме - каза Прогонващия духове. - И двата са варварски. Единствената алтернатива, която остава, е ямата. Това също е жестоко, но го правим, за да предпазим невинните, онези, които ще са нейни бъдещи жертви. Е, момче, така или иначе, сега тя е свободна. Със сигурност ни чакат неприятности, но не можем да направим много сега, когато е свободна. Просто ще трябва да бъдем нащрек.
- Аз ще съм добре - казах. - Ще се справя някак.
- Е, по-добре за начало да се научиш как да се държиш с богърт -каза Прогонващия духове, като поклати печално глава. - Това е била другата ти голяма грешка. По цяла свободна неделя всяка седмица? Това е твърде щедро! Във всеки случай какво да правим по този въпрос? - попита той, сочейки към тънка струйка дим, която все още се виждаше слабо на югоизток.
Свих рамене.
- Предполагам, че сигурно вече всичко е свършило - казах. - Имаше множество гневни селяни и говореха за убиване с камъни.
- Свършено? Не вярвай на това, момче. Вещица като Лизи има по-добро обоняние от което и да е ловно куче. Може да подуши нещата още преди да се случат и сигурно е изчезнала много преди някой да се приближи. Не, сигурно е избягала обратно в Пендъл, където живеят повече-то от пасмината. Би трябвало да я последваме сега, но съм на път от дни и съм твърде уморен, а краката ми - твърде подбити и трябва да събера сили. Но не можем да оставим Лизи свободна твърде дълго или тя ще започне отново да злосторничи. Ще трябва да тръгна след нея преди края на седмицата, а ти ще ме придружиш. Няма да е лесно, но не е зле да свикваш с идеята. Но най-важното е да ме последваш...
Докато тръгвах след него, забелязах, че накуцваше леко и вървеше по-бавно от обикновено. Така че каквото и да се беше случило на хълма в Пендъл, то не беше минало без поражения за него. Той ме въведе в къщата, нагоре по стълбите и вътре в библиотеката, като спря пред най-далечните лавици, онези близо до прозореца.
- Обичам да държа книгите си в библиотеката си - каза той - и предпочитам библиотеката ми да се увеличава, а не да намалява. Но заради случилото се, ще направя изключение.
Посегна нагоре, взе една книга от най-горния рафт и ми я подаде.
- Ти се нуждаеш от това повече, отколкото аз - рече. - Много повече.
Като за книга, не беше много голяма. Беше дори по-малка от тефтера ми. Като повечето книги на Прогонващия духове беше подвързана с кожа и заглавието й бе напечатано както на предната корица, така и на гръбче-то. То гласеше: „Обсебване: Прокълнатите, Замаяните и Отчаяните“.
- Какво означава заглавието? - попитах.
- Каквото пише, момче. Точно каквото гласи. Прочети книгата и ще разбереш.
Когато отворих книгата, бях разочарован. Вътре, всяка дума на всяка страница беше напечатана на латински - език, който не можех да чета.
- Изучи я добре и я носи със себе си винаги - каза Прогонващия духове. - Това е основополагащият труд по тези въпроси.
Сигурно ме бе видял да се намръщвам, защото се усмихна и заби пръст в книгата.
- „Основополагащ" означава, че досега това е най-добрата книга, писана някога за обсебването, но тази тема е много трудна и книгата е била написана от млад мъж, който тепърва имал много да учи. Така че това не е последната дума по темата и има още много за откриване. Прелисти до задните страници на книгата.
Направих каквото ми каза и открих, че последните десетина страници са празни.
- Ако откриеш нещо ново, тогава просто го запиши там. Всичко, дори най-дребното, е от помощ. И не се притеснявай, че е на латински. Ще започна с уроците ти веднага щом се нахраним.
Влязохме за следобедното си ядене, което беше съвършено приготвено. Докато преглъщах последната си хапка, нещо се размърда под масата и започна да се търка в краката ми. Внезапно се чу звук от мъркане. Постепенно ставаше все по-силен и по-силен, докато всички блюда и чинии в бюфета задрънчаха.
- Нищо чудно, че е щастлив - каза Прогонващия духове, клатейки глава. - Един свободен ден годишно щеше да е по-сполучливо решение!
И все пак не се безпокой, това е работа, както обикновено, и животът си продължава. Донеси си тефтера, момче, доста имаме да свършим днес.
Така че последвах Прогонващия духове надолу по пътеката до скамейката, отпуших шишенцето с мастило, топнах перодръжката си и се приготвих да си водя бележки.
- След като са издържали изпитанието в Хоршоу - каза Прогонващия духове, като закуцука нагоре-надолу пред пейката, - обикновено се опитвам да въведа чираците си в работата възможно най-внимателно. Но сега, след като си се изправял лице в лице с вещица, знаеш колко трудна и опасна може да бъде работата и мисля, че си готов да разбереш какво се случи с последния ми чирак. Свързано е с богъртите - темата, която изучаваме - така че не е зле да си извадиш поука. Намери чиста страница и запиши като заглавие следното...