- На колко е? - попитах.
- Довечера ще направи точно шест дни. Роди се малко след полунощ миналата събота.
Това беше нощта, в която бях убил Майка Молкин. За миг в паметта ми нахлу споменът за това и по гръбнака ми пробягаха тръпки.
- Готово, вече се нахрани - каза Ели с усмивка. - Искаш ли да я подържиш?
Това беше последното, което исках да направя. Бебето беше толкова малко и крехко, че ме обзе страх да не го стисна твърде силно или да го изпусна, пък и не ми харесваше, че главата му е толкова отпусната. Обаче не можех да откажа, за да не обидя Ели. Всъщност не се наложи да държа дълго бебето, защото в мига, щом се озова в ръцете ми, личицето му почервеня и то започна да плаче.
- Не мисля, че то ме харесва - казах на Ели.
- Това е тя, а не то - сгълча ме Ели, като придоби преувеличено строго и сърдито изражение. - Не се притеснявай, вината не е твоя, Том - каза и устата й омекна в усмивка. - Мисля, че е още гладна, това е всичко.
Малката спря да плаче в мига, щом Ели я взе обратно... и аз не се застоях много след това. После на път към долния етаж чух от кухнята звук, който изобщо не очаквах.
Беше смях - високият, сърдечен смях на двама души, които се разбират много добре помежду си. В мига, когато отворих вратата и влязох, лицето на Алис стана много сериозно, но мама продължи да се смее високо още малко, а когато спря, на лицето й още грееше широка усмивка. Споделяха някаква шега, много забавна шега, но не ми се искаше да питам каква е, а и те не ми казаха. Изражението в очите и на двете ме накара да почувствам, че беше нещо само между тях.
Веднъж татко ми каза, че жените знаят неща, които не са известни на мъжете. Че понякога имат определено изражение в очите, но когато го видиш, никога не бива да ги питаш какво си мислят. Сториш ли го, най-вероятно ще ти кажат нещо, което не искаш да чуеш. Е, на каквото и да се бяха смели, то със сигурност ги беше сближило; от този момент нататък изглеждаше, сякаш се познават от години. Прогонващия духове се беше оказал прав. Ако някой можеше да се справи с Алис, това трябваше да е мама.
Определено обаче забелязах друго нещо. Мама даде на Алис стаята срещу своята и тази на татко. Това бяха двете стаи в най-горния край на първото стълбище. Мама имаше много остър слух и това означаваше, че ако Алис дори само се обърне насън, тя ще я чуе.
Така че въпреки всичкия този смях, мама все още наблюдаваше Алис.
Когато се върна от нивите, Джак ми отправи много мрачен намръщен поглед и взе да си мърмори под носа. Изглеждаше ядосан за нещо. Но татко се зарадва да ме види и за моя изненада се ръкува с мен. Винаги се ръкуваше, когато поздравяваше другите ми братя, които бяха напуснали дома, но на мен ми беше за първи път. Това ме накара да се почувствам едновременно тъжен и горд. Той се отнасяше с мен, сякаш бях мъж, проправящ си сам път в света.
Джак не бе стоял в къщата и пет минути, когато дойде да ме търси.
- Навън - нареди, като говореше с нисък глас, така че никой друг да не чуе. - Искам да говоря с теб.
Излязохме в двора и той ме поведе покрай стената на обора, близо до кочините, където не можеха да ни видят от къщата.
- Кое е момичето, което си довел със себе си?
- Казва се Алис. Тя е просто едно момиче, което се нуждае от помощ - рекох. - Прогонващия духове ми каза да я доведа у дома, за да може мама да поговори с нея.
- Какво искаш да кажеш с това, че се нуждае от помощ?
- Движеше се в лоша компания, това е всичко.
- Що за лоша компания?
Знаех, че нямаше да му хареса, но нямах избор. Трябваше да му кажа. Иначе просто щеше да попита мама.
- Леля й е вещица, но не се безпокой - Прогонващия духове се погрижи за всичко и ще останем тук само няколко дни.
Джак избухна. Никога не го бях виждал толкова бесен.
- Нямаш ли поне малко здрав разум? - изкрещя той. - Не помисли ли? Не помисли ли за бебето? В тази къща живее невинно дете, а ти водиш у дома някого от такова семейство! Не е за вярване!
Той вдигна юмрук и си помислих, че ще ме удари. Вместо това той го стовари отстрани в стената на обора - внезапният звук от удара накара прасетата бясно да се разбягат.
- Мама смята, че не е проблем - възразих.
- Да, разбира се, мама би сметнала така - каза Джак с глас, внезапно снишил се, но все още рязък от гнева. - Как би могла да откаже на любимия си син каквото и да било? А и тя просто е твърде добросърдечна, както добре знаеш. Затова не бива да злоупотребяваш. Виж, аз съм този, пред когото ще отговаряш, ако нещо се случи. Не ми харесва видът на това момиче. Изглежда хитра. Ще я следя внимателно и ако направи дори една грешна стъпка, и двамата ще сте на път, преди да успеете да мигнете. И ще работите за прехраната си, докато сте тук. Тя може да помага из къщи, за да облекчи работата на мама, а пък ти ще поемеш част от работата във фермата.