Тя излезе от кухнята и се качи горе. Когато се върна, носеше бебето, увито в шала на Ели.
- Донеси свещта - каза, отправяйки се към вратата.
Излязохме на двора. Мама - с бързи крачки, сякаш знаеше точно къде отива и какво смята да прави. Накрая се озовахме от другата страна на торището, намиращо се в калта досами нашето езерце, което беше достатъчно дълбоко и широко, за да осигурява вода за кравите ни дори през най-сухите летни месеци.
- Дръж свещта високо, за да можем да виждаме всичко - заповяда мама. - Искам да няма съмнение.
После, за мой ужас, тя протегна ръце и задържа бебето над тъмната, неподвижна вода.
- Ако се понесе по водата, значи вещицата е вътре в нея - каза мама. - Ако потъне, е невинна. Така, да видим...
- Не! - изкрещях и устата ми се отвори сама, а думите просто се изляха по-бързо, отколкото бях в състояние да мисля. - Не го прави, моля те. Та това е бебето на Ели.
За момент си помислих, че въпреки всичко щеше да остави бебето да падне, после тя се усмихна и отново го прегърна и го целуна много нежно по челото.
- Разбира се, че е бебето на Ели, синко. Не можеш ли да познаеш това само като я погледнеш? Във всеки случай „плуването“ е изпитание, прилагано от глупците и така или иначе не върши работа. Обикновено връзват ръцете на клетата жена за краката й и я хвърлят в дълбока, неподвижна вода. Но дали тя ще потъне, или ще изплува, зависи от късмета и от телосложението й. Няма нищо общо с магьосничеството.
- Ами това, как бебето се беше втренчило в Алис? - попитах.
Мама се усмихна и поклати глава.
- Очите на едно новородено бебе не могат да се фокусират както трябва - обясни тя. - Вероятно просто светлината на свещта е привлякла вниманието му. Спомни си - Алис седеше близо до него. По-късно, всеки път щом Алис минеше наблизо, очите на бебето сигурно просто са били привличани от промяната в светлината. Няма нищо. Абсолютно никаква причина за тревога.
- Но ако дъщеричката на Ели все пак е обсебена? - попитах. - Ами ако вътре у нея има нещо, което не можем да вадим?
- Виж, синко, изкарвала съм на този свят и добро, и зло и разпознавам злото само като го погледна. Това е добро дете и у нея няма никаква причина за тревога. Абсолютно никаква.
- Не е ли странно обаче бебето на Ели да се роди кажи-речи по същото време, когато умря Майка Молкин?
- Всъщност не - отговори мама. - Така вървят нещата. Понякога, ко-гато нещо лошо напусне света, на негово място пристига нещо добро. Виждала съм това да се случва преди.
Разбира се, тогава осъзнах, че мама изобщо не бе и помисляла да пусне бебето в реката, а просто направи опит да ме стресне, за да ме вразуми малко, но докато вървяхме обратно през двора, коленете ми още трепереха при тези мисли. Точно тогава, когато стигнахме кухненската врата, си спомних нещо.
- Господин Грегъри ми даде една малка книга, цялата посветена на обсебването - казах. - Поръча ми да я прочета внимателно, но проблемът е, че е написана на латински, а досега съм имал само три урока.
- Не е любимият ми език - рече мама и спря за миг до вратата. - Ще видя какво мога да направя, но ще трябва да почакаш, докато се върна - очаквам да ме повикат тази вечер. Междувременно, защо не попиташ Алис? Тя може да е в състояние да помогне.
Мама беше права, че ще я повикат. Една двуколка пристигна за нея точно след полунощ, с плувнали в пот коне. Изглежда, жената на някакъв фермер имаше много силни родилни болки и се мъчеше вече повече от едно денонощие. Освен това беше далече, на почти двайсет мили на юг. Това означаваше, че мама щеше да отсъства два дни или дори повече.
Нямах голямо желание да моля Алис да ми помогне с латинския. Знаех, че Прогонващия духове не би одобрил това. В края на краищата разполагах с книга от неговата библиотека и нямаше да му хареса идеята Алис дори да я докосне. Но въпреки това какъв избор имах? Откакто се прибрах у дома, мислех все повече и повече за Майка Молкин и просто не можех да си я избия от ума. Беше някакъв инстинкт, чувство, но усещах, че тя е ей там навън, в тъмното, и с всяка изминала нощ се приближава все повече.
Така че на следващата нощ, след като Джак и Ели си бяха легнали, потропах тихичко на вратата на спалнята на Алис. Не беше нещо, което можех да я попитам през деня, защото беше винаги заета, а ако Ели или Джак дочуеха, нямаше да им хареса. Особено с неприязънта на Джак към работата на хората, които прогонват духове.
Наложи се да потропам два пъти, преди Алис да отвори вратата. Разтревожен бях, че вече си е в леглото и спи, но тя още не се беше съблякла и не можах да възпра очите си да хвърлят поглед надолу към острите й обувки. На тоалетната масичка имаше свещ, поставена близо до огледалото. Току-що беше изгасена... още пушеше.