- Може ли да вляза? - попитах, вдигнал високо собствената си свещ, която освети лицето й отгоре. - Трябва да те попитам нещо.
Алис ми кимна да вляза и затвори вратата.
- Имам една книга, която трябва да прочета, но е написана на латински. Мама каза, че може би ще можеш да помогнеш.
- Къде е? - попита Алис.
- В джоба ми. Съвсем малка е. За някого, който знае латински, прочитането й не би трябвало да отнеме твърде много време.
Алис въздъхна дълбоко и уморено.
- И така съм достатъчно заета - оплака се тя. - За какво е книгата?
- За обсебването. Господин Грегъри мисли, че Майка Молкин може да се върне да ме отвлече и че ще си послужи с обсебване.
- Дай да я видя тогава - рече тя, като протегна ръка. Сложих свещта си до нейната, после бръкнах в джоба на бричовете си и измъкнах малката книга. Алис прехвърли набързо страниците, без да каже нито дума.
- Можеш ли да я прочетеш? - попитах.
- Не виждам защо не. Лизи ме научи, а тя знаеше латински много добре.
- Значи ще ми помогнеш?
Алис не отвърна. Вместо това доближи книгата много плътно до лицето си и я подуши шумно.
- Сигурен ли си, че има някаква полза от нея? - попита тя. - Написана е от свещеник, а те обикновено не знаят чак толкова много.
- Господин Грегъри я нарече „основополагащия труд“ - казах, - което значи, че е най-добрата книга, писана някога по въпроса.
Тогава тя вдигна поглед от книгата и за моя изненада очите й бяха изпълнени с гняв.
- Знам какво значи „основополагащ“ - сопна се тя. - Да не мислиш, че съм глупава или нещо такова? Учила съм с години, докато ти едва си започнал. Лизи имаше много книги, но сега всички те са изгорени. Всичките бяха унищожени от пламъците.
Промърморих, че съжалявам, и тя ми се усмихна.
- Бедата е там - рече тя, с внезапно омекнал глас, - че прочитането на това ще отнеме време, а съм прекалено уморена да започна сега. Утре майка ти още няма да е тук и ще съм по-заета от всякога. Онази твоя снаха обеща да помага, но ще е заета главно с бебето, а готвенето и чистенето ще ми отнемат по-голямата част от деня. Но ако склониш да ми помогнеш...
Не знаех какво да кажа. Щях да помагам на Джак, така че нямаше да имам много свободно време. Проблемът беше, че мъжете никога не се занимаваха с готвене или чистене и така беше не само в нашата ферма. Навсякъде в Графството беше същото. Мъжете работеха във фермата, навън във всякакво време, а когато влезеха, жените бяха приготвили топло ядене, което да ги чака на масата. Единственото време, когато помагахме в кухнята, беше на Коледа, тогава миехме съдовете като специална услуга за мама.
Алис сякаш можеше да чете мислите ми, защото усмивката й стана по-широка.
- Няма да е твърде трудно, нали? - попита тя. - Жените хранят пилетата и помагат с прибирането на реколтата, така че защо мъжете да не помагат в кухнята? Само ми помогни с миенето на съдовете, това е всичко. А някои от тиганите трябва да се изстържат, преди да започна да готвя.
Така че се съгласих да направя каквото искаше. Нямах избор! Само се надявах Джак да не ме хване, докато го правя. Дано да не разбере.
Станах още по-рано от обикновено и успях да изстържа тиганите, преди Джак да слезе. После отделих доста време за закуската, хранейки се много бавно, което не ми беше присъщо и беше достатъчно да привлече поне подозрителния поглед на Джак. След като той отиде на полето, измих съдовете колкото можах по-бързо, и се залових да ги подсуша. Можех да се досетя какво ще стане, защото Джак никога не проявяваше особено търпение.
Той влезе в двора, като ругаеше и кълнеше, и ме видя през прозореца: лицето му бе разкривено от слисване. После плю в двора, заобиколи и отвори кухненската врата с рязко дръпване.
- Когато си готов - каза саркастично, - има мъжка работа за вършене. И като за начало можеш да прегледаш и стегнеш свинарниците. Зурлата ще идва утре. Има пет прасета за клане и не искаме да прекараме цялото си време в събиране на избягали животни.
Зурлата беше прякорът на касапина, който колеше прасетата ни, и Джак беше прав. Прасетата понякога изпадаха в паника, когато Зурлата се заловеше за работа, и ако в оградата имаше слабо място, те със сигурност щяха да го намерят.
Джак се обърна и се отдалечи с гневни крачки, а после внезапно изруга високо. Отидох до вратата да видя какво става. Без да иска, беше настъпил едра, тлъста, крастава жаба, смачквайки я на пихтия. Имаше поверие, че да убиеш обикновена или крастава жаба, е лош късмет - и Джак изруга отново, намръщвайки се толкова силно, че черните му рун-тави вежди се сключиха. Ритна мъртвата жаба под улука на водосточната тръба и се отдалечи, като клатеше глава. Не можех да проумея какво го беше прихванало. Джак никога не беше проявявал толкова лош нрав.