Всъщност този раздел от книгата беше разочароващ: изглежда, нямаше много неща, които можеше да се направят. Понеже беше свещеник, авторът смяташе, че екзорсизмът, с използването на свещи и светена вода, е най-добрият начин да прогониш натрапника от тялото и да освободиш жертвата, но признаваше, че не всички свещеници могат да го правят и че твърде малко са способни да го правят наистина добре. Струваше ми се, че някои от свещениците, които можеха да го правят, вероятно бяха седми синове на седми синове и това беше истински важното.
След всичко това Алис каза, че се чувства уморена, и се качи да си легне. И на мен ми се спеше. Бях забравил колко тежка можеше да бъде фермерската работа и тялото ме болеше от глава до пети. Щом се качих в стаята си, се отпуснах с благодарност на леглото си, очаквайки с нетърпение съня. Но долу в двора кучетата бяха започнали да лаят.
Мислейки си, че сигурно нещо ги бе разтревожило, отворих прозореца и погледнах навън към Хълма на палача, вдишвайки дълбоко нощния въздух, за да се овладея и да проясня ума си. Постепенно лаят на кучетата утихна и накрая напълно замлъкна.
Докато се канех да затворя прозореца, луната се показа иззад облак. Лунната светлина показва истинността на нещата - Алис ми бе казала това - точно както онази голяма моя сянка беше подсказала на Костеливата Лизи, че у мен има нещо различно. Това дори не беше пълна луна, само намаляваща луна, свиваща се до полумесец, но тя ми показа нещо ново, нещо, което не можеше да бъде видяно без нея. На нейната светлина можах да видя едва забележима сребриста следа, лъкатушеща надолу по Хълма на палача. Тя пропълзяваше под оградата и през северното пасбище, после пресичаше източната ливада, докато изчезнеше от погледа някъде зад обора. Тогава се сетих за Майка Молкин. Бях видял сребристата следа в нощта, когато я блъснах в реката. Сега тук имаше друга следа, която изглеждаше съвсем същата и ме беше намерила.
С блъскащо в гърдите сърце слязох на пръсти долу и се измъкнах през задната врата, затваряйки я внимателно зад гърба си. Луната се беше скрила зад облак, така че докато заобиколя до задния край на обора, сребристата следа беше изчезнала, но все още имаше ясно доказателство, че нещо се бе спуснало по хълма към стопанските ни постройки. Тревата -сплескана, сякаш през нея бе пропълзял огромен охлюв.
Зачаках луната да се появи отново, за да огледам настлания с каменни плочи участък зад обора. Няколко мига по-късно вятърът отвя облака и видях нещо, което наистина ме изплаши. Сребристата следа блестеше на лунната светлина и посоката, в която отиваше, беше непогрешима. Избягваше кочината и се извиваше като змия от другата страна на обора в широка арка, за да стигне до далечния край на двора. После се придвижваше към къщата, свършвайки точно под прозореца на Алис, където старият дървен капак покриваше стъпалата, водещи надолу към избата.
Преди няколко поколения фермерът, който бе живял тук, варял ейл, който доставял на местните ферми и дори на няколко странноприемници. Заради това местните наричаха нашата ферма „Фермата на пивоваря“, макар че ние просто я наричахме дом. Стъпалата бяха сложени, за да може буретата да бъдат внасяни и изнасяни, без да се налага да се минава през къщата.
Капакът още си беше там, покриващ стъпалата, с голям ръждив катинар, който държеше двете му половини на място, но между тях имаше тясна пролука, там, където краищата на дървото не се срещаха напълно. Пролуката беше не по-широка от палеца ми, но сребристата следа свършваше точно там и разбрах, че каквото и да се бе плъзнало натам, то някак се беше промушило през тази миниатюрна пролука. Майка Молкин се бе върнала и станала уика, тялото й - достатъчно податливо и меко, за да се промуши и през най-тясната пролука.
Тя беше вече в избата.
Сега изобщо не използвахме избата, но я помнех достатъчно добре. Имаше пръстен под и пълна главно със стари бурета. Стените на къщата - дебели и кухи, което означаваше, че скоро тя щеше да е някъде вътре в стените, някъде в къщата.
Хвърлих поглед нагоре и видях мъждукането на пламъка от свещ на прозореца в стаята на Алис. Явно не спеше. Влязох вътре и дълго стоях пред вратата на спалнята й. Номерът беше да почукам точно толкова силно, колкото да дам на Алис да разбере, че съм там, без да събудя някого. Но докато приближавах кокалчетата на пръстите си към вратата, готов да почукам, чух звук от вътрешността на стаята.
Дочух гласа на Алис. Изглежда, говореше с някого.