Не ми хареса онова, което чувах, но въпреки това потропах. Изчаках за момент, но когато Алис не дойде до вратата, допрях ухо до нея. С кого можеше да говори в стаята си? Знаех, че Ели и Джак вече си бяха легнали, а и бездруго чувах само един глас и той беше на Алис. Обаче звучеше различно. Напомняше ми нещо, което бях чувал преди. Когато изведнъж си спомних какво беше, отместих ухо от дървото, сякаш се бях опарил, и направих голяма крачка, отдалечавайки се от вратата.
Гласът й ту се усилваше, ту спадаше, точно както онзи на Костеливата Лизи, когато стоеше над ямата, държейки по един малък бял предмет в двете си ръце.
Преди да си дам сметка какво правя, сграбчих дръжката на бравата, завъртях я и отворих широко вратата.
Алис, с отваряща и затваряща се уста, припяваше срещу огледалото. Седеше на ръба на един стол с права облегалка, взирайки се над върха на пламъка на една свещ в огледалото на тоалетната масичка. Поех си дълбоко дъх, после се промъкнах по-близо, за да погледна по-добре.
Тъй като бе пролет в Графството и вече цареше мрак, стаята беше мразовита, но въпреки това по челото на Алис имаше големи капки пот. Още докато гледах, две се сляха и се стекоха надолу от лявото й око, а после - отвъд него върху бузата й като сълза. Алис бе втренчена в огледалото - с много широко отворени очи, но когато я повиках по име, дори не мигна.
Преместих се зад стола и долових отражението от месинговия свещник в огледалото, но за мой ужас лицето в огледалото над пламъка не беше на Алис.
Беше старо лице, изпито и набраздено от бръчки, с груби сиво-бели коси, падащи като завеси около всяка от мършавите бузи. Беше лицето на същество, прекарало дълго време във влажната земя.
После очите се раздвижиха, стрелвайки се бързо наляво да срещнат погледа ми. Бяха червени огнени точки. Макар че лицето се усмихна, очите горяха от гняв и омраза.
Нямаше съмнение. Бе лицето на Майка Молкин.
Какво ставаше? Беше ли Алис вече обсебена? Или използваше по някакъв начин огледалото, за да разговаря с Майка Молкин?
Без да мисля, грабнах свещника и замахнах с тежката му основа към огледалото, което експлодира със силен пукот, последван от блестящ, звънък дъжд от падащи стъкла. Когато огледалото се разби, Алис изпищя високо и пронизително.
Чух най-ужасния писък, който можете да си представите - ужасно измъчен, напомнящ звука, който понякога издава прасе, когато го колят. Но не ми стана жал за Алис, макар че сега тя плачеше и дърпаше косата си, бе с обезумели и изпълнени с ужас очи.
Осъзнах, че къщата бързо се изпълва с други звуци. Първият беше плачът на бебето на Ели; вторият - плътният глас на мъж, който ругаеше и кълнеше; третият - това бе тропот от големи ботуши надолу по стълбите.
Джак нахълта разярено в стаята. Хвърли един поглед към счупеното огледало, после пристъпи към мен и вдигна юмрук. Предполагам, че сигурно си бе помислил, че за всичко съм виновен аз, защото Алис още пищеше, аз държах свещника, а по кокалчетата ми имаше малки порязвания, причинени от летящи стъкла.
Точно навреме в стаята влезе Ели. Беше гушнала бебето си в лявата си ръка и то още се дереше от плач, но със свободната си ръка успя да улови Джак и го задърпа, докато той разтвори стиснатия си юмрук и отпусна ръка.
- Не, Джак - рече умолително тя. - Каква полза ще има от това?
- Не мога да повярвам, че стори това - каза Джак, като ме гледаше гневно. - Знаеш ли колко старо беше това огледало? Какво мислиш, че ще каже татко сега? Как ще се почувства, когато види това?
Нищо чудно, че Джак беше ядосан. Достатъчно лошо беше, че бях събудил всички, но онази тоалетна масичка беше принадлежала на майката на татко. Сега, когато татко ми беше дал кутийката с прахан и огни-во... това бе единственият спомен от семейството му.
Джак направи две крачки към мен. Свещта още не бе изгаснала, когато счупих огледалото. Той изкрещя отново и тя започна да потрепва.
- Защо го направи? Какво те е прихванало, за Бога? - изрева той.
Какво можех да кажа? Затова просто свих рамене, после забих поглед надолу към ботушите си.
- Какво правиш в тази стая изобщо? - настоя Джак.
Не отговорих. Каквото и да кажех, щеше само да влоши положението.
- Отсега нататък си стой в стаята - изкрещя Джак. - Вече съм решил да изпъдя и двама ви.
Хвърлих поглед към Алис, която още седеше на стола, с глава в дланите. Беше спряла да плаче, но цялото й тяло се тресеше.
Когато погледнах назад, видях, че гневът на Джак беше отстъпил място на тревога. Той се взираше към Ели, която изведнъж сякаш залитна. Преди Джак да успее да помръдне, тя изгуби равновесие и падна назад към стената. Джак забрави огледалото за миг, докато се суетеше над Ели.