- Не знам какво ми стана - каза тя, напълно объркана. - Внезапно ми се замая главата. О! Джак! Джак! Едва не изпуснах бебето!
- Не го изпусна и то е в безопасност. Не се тревожи. Хайде, дай да я взема.
След като взе в ръце бебето, Джак се успокои.
- Засега само оправи тази бъркотия - каза ми той. - Ще говорим за това на сутринта.
Ели прекоси стаята, отиде до леглото и сложи ръка на рамото на Алис.
- Алис, ела за малко долу, докато Том подреди - каза тя. - Ще приготвя нещо, та всички да пийнем.
Миг по-късно всички бяха слезли в кухнята, оставяйки ме да събера парчетата стъкло. След десетина минути самият аз слязох там да взема четка и лопатка за смет. Те седяха около кухненската маса, отпивайки билков чай, а бебето спеше в ръцете на Ели. Не говореха и никой не ми предложи напитка. Никой дори не погледна към мен.
Качих се обратно горе и почистих бъркотията възможно най-добре, после се върнах в собствената си стая. Седнах на леглото и се загледах през прозореца, чувствайки се ужасен и самотен. Беше ли Алис вече обсебена? В края на краищата от огледалото се взираше лицето на Майка Молкин. Ако беше обсебена, тогава бебето и всички други бяха в истинска опасност.
Тогава тя не се беше опитала да направи нищо, но Алис беше относително дребна в сравнение с Джак, така че на Майка Молкин щеше да й се наложи да действа с хитрост. Щеше да изчака всички да си легнат. Главната мишена щях да съм аз. Или може би бебето. Кръвта на едно дете щеше да увеличи силата й.
Или пък дали не бях счупил огледалото точно навреме? Дали бях развалил заклинанието в същия миг, когато Майка Молкин се готвеше да обсеби Алис? Друга възможност беше Алис просто да е говорела с вещицата, използвайки огледалото. И така да беше, това бе достатъчно лошо. Означаваше, че имам да се тревожа за двама врагове.
Трябваше да направя нещо. Но какво? Докато седях там, с бушуващ ум, опитвайки се да премисля нещата, на вратата на спалнята ми се пот-ропа. Помислих си, че е Алис, затова не отговорих. Тогава един глас ме повика тихичко по име. Беше Ели, затова отворих вратата.
- Може ли да поговорим вътре? - помоли тя. - Не искам да рискувам да събудя бебето. Едва успях да я приспя отново.
Кимнах и Ели влезе и внимателно затвори вратата след себе си.
- Добре ли си? - попита тя, със загрижено изражение.
Кимнах нещастно, но не можех да я погледна в очите.
- Искаш ли да ми разкажеш за това? - попита тя. - Ти си разумно момче, Том, и трябва да си имал много основателна причина за постъпката си. Ако я обсъдиш, може да ти стане по-добре.
Нима можех да й кажа истината? Искам да кажа, Ели имаше да се грижи за бебе, така че как бих могъл да й кажа, че някъде в къщата има вещица на свобода, която обича детска кръв? После осъзнах, че заради бебето щеше да се наложи да й кажа нещо. Тя трябваше да узнае точно колко страшно беше положението. Трябваше да се махне.
- Има нещо, Ели. Но не знам как да ти кажа.
Ели се усмихна.
- Да започнеш от началото, ще е толкова добре, колкото и откъдето и да е другаде...
- Нещо ме проследи дотук - казах, като гледах Ели право в очите. -Нещо зло, което иска да ме нарани. Затова счупих огледалото. Алис говореше с онова нещо и...
Изведнъж очите на Ели пламнаха от гняв.
- Кажеш ли това на Джак, със сигурност ще почувстваш юмрука му! Искаш да кажеш, че си довел нещо тук, когато имам да се грижа за новородено бебе? Как можа? Как можа да направиш това?
- Не знаех какво ще се случи - оправдах се. - Разбрах едва тази нощ. Затова ти казвам сега. Трябва да напуснеш къщата и да отведеш бебето на безопасно място. Върви сега, преди да е твърде късно.
- Какво? Още сега? Посред нощ?
Кимнах.
Ели поклати решително глава.
- Джак не би заминал. Няма да се остави да бъде прогонен от собствената си къща посред нощ. От нищо. Не, ще чакам. Ще остана тук и ще си казвам молитвите. Майка ми ме научи на това. Тя казваше, че ако се молиш усърдно, нищо от тъмните сили не може да ги навреди. И аз наистина вярвам това. Във всеки случай може и да грешиш, Том - добави тя.
- Ти си млад и едва започваш да усвояваш работата, така че може съвсем да не е толкова лошо, колкото си мислиш. А майка ти би трябвало да се върне всеки момент. Ако не тази вечер, тогава със сигурност утре вечер. Тя ще знае какво да прави. Междувременно просто не влизай в стаята на онова момиче. У нея има нещо сбъркано.
Докато отварях уста да проговоря с намерението да направя още един опит да я убедя да замине, на лицето на Ели внезапно се появи тревожно изражение и тя се спъна и се подпря с ръка на стената, за да не падне.