- Виж какво направи сега. Прималява ми само като помисля какво става тук.
Тя седна на леглото ми и отпусна глава в ръцете си за няколко мига, докато аз просто се взирах нещастно надолу към нея, без да знам какво да направя или кажа.
След няколко минути тя се изправи отново на крака.
- Трябва да говорим с майка ти веднага щом се върне, но не забравяй
- дотогава стой далече от Алис. Обещаваш ли?
Обещах и с тъжна усмивка Ели се върна в стаята си.
Едва след като бе сторила това, изведнъж осъзнах.
Ели се беше спънала за втори път и споделила, че се е почувствала замаяна. Едно препъване можеше да е просто случайност. Просто от умора. Но два пъти! Замаяна? Ели беше замаяна, а това беше първият признак за обсебване!
Закрачих нагоре-надолу. Със сигурност грешах. Не и Ели! Не можеше да е Ели. Може би Ели просто беше уморена. В края на краищата бебето наистина я държеше будна дълго време. Но Ели е силна и здрава. Самата тя е израснала във ферма и не беше от хората, които се оставяха лесно да бъдат надвити. И всичките онези приказки за изричането на молитви. Можеше да го е казала, за да не я заподозра.
Но нали Алис ми сподели, че Ели ще е трудна за обсебване? Тя каза също и че обсебеният вероятно ще е Джак, но той не показа никакви признаци на замайване. И все пак нямаше как да се отрече, че освен това бе ставал все по-избухлив и агресивен! Ако Ели не го беше възпряла, щеше да ме удари така, че да отнесе главата от раменете ми.
Но, разбира се, ако Алис беше в съюз с Майка Молкин, всичко, което кажеше, щеше да цели да ме отклони от следата. Не можех да вярвам дори на казаното от нея за книгата на Прогонващия духове! Можеше през цялото време да ми е разправяла лъжи! Не можех да чета на латински, така че нямаше начин да проверя това, което беше казала.
Осъзнах, че би могъл да е всеки от тях. Във всеки момент можеше да последва нападение, а аз не разполагах с никакъв начин да разбера от кого щеше да дойде!
С малко късмет мама щеше да се върне преди зазоряване. Тя знаеше какво да прави. Но зората беше далече, затова не биваше да заспивам. Щеше да се наложи да стоя на пост цяла нощ. Ако Джак или Ели бяха обсебени, не бях в състояние да направя нищо по въпроса. Не можех да вляза в стаята им, така че всичко, което можех да сторя, беше да държа под око Алис.
Излязох навън и седнах на стълбите между вратата към стаята на Ели и Джак и моята. Оттам виждах вратата на Алис отдолу. Ако тя излезете от стаята си, поне щях да мога да предупредя.
Реших, че ако мама не се върнеше, щях да тръгна призори... освен нея имаше само още един шанс за помощ.
Беше дълга нощ. и отново подскачах и при най-лекия звук - някое изскърцване на стълбите или слабо раздвижване на подовите дъски в една от стаите. Постепенно обаче се успокоих. Стара къща, стари шумове, шумове, с които бях свикнал - шумовете, които очаквате, докато тя бавно се успокоява и охладнява през нощта. Въпреки това с наближаването на зората отново започнах да изпитвам безпокойство.
Започнах да дочувам слаби звуци от драскане по вътрешността на стените. Звучеше, сякаш нокти дращят по камък и невинаги на едно и също място. Понякога - по-нагоре по стълбите отляво; друг път - долу, близо до стаята на Алис. Толкова слабо, че бе трудно да се каже дали си го въобразявах, или не. Но започна да ми става студено, много студено и това ми подсказа, че наближава опасност.
После кучетата залаяха, а след няколко минути вече и другите животни полудяха - косматите прасета квичаха толкова силно, та бихте си помислили, че касапинът вече е пристигнал. Не стигаше това, ами глъчката накара бебето да ревне отново.
Вече ми беше толкова студено, че тялото ми се тресеше и трепереше. Незабавно трябваше да направя нещо.
На речния бряг, лице в лице с вещицата, ръцете ми знаеха какво да правят. Този път краката ми бяха тези, които се движеха по-бързо, откол-кото можех да мисля. Изправих се и побягнах. Обзет от ужас, с блъскащо като чук сърце, хукнах с всички сили надолу по стълбите, допълвайки шума. Просто трябваше да изляза навън и да се махна от вещицата. Всичко друго нямаше значение. Цялата ми смелост се бе изпарила.
Глава 13
Космати прасета
Излязох тичешком от къщата и се отправих на север, право към Хълма на Палача, все още в паника, забавяйки ход едва когато стигнах северното пасбище. Имах нужда от помощ, и то бързо. Връщах се в Чипъндън. Само Прогонващия духове можеше да ми помогне сега.
Щом стигнах до оградата на пасбището, животните внезапно замлъкнаха и аз се обърнах и погледнах назад към фермата. Отвъд нея едва различих черния път, който лъкатушеше и се губеше в далечината като тъмно петно върху мозайката от сиви поля.