Когато бях на не повече от пет крачки от очакващия ме нож, чух Алис да тича към нас, крещейки името ми. Видях я с крайчеца на окото си как излезе от тъмнината и се появи в сиянието на огъня. Идваше право към Зурлата, черната и коса се развяваше назад от главата й, сякаш тя тичаше срещу ураганен вятър.
Без да се забави дори за миг, тя ритна Зурлата с всичка сила. Прицели се точно над кожената му престилка и видях как носът на заострената й обувка изчезва толкова дълбоко в тлъстия му корем, че се виждаше само петата на обувката.
Зурлата ахна, преви се надве и изпусна бебето на Ели, но гъвкава като млада котка, Алис падна на колене и го хвана точно преди да се удари в земята. После се извъртя и побягна обратно към Ели.
Точно в същия миг, когато острата обувка на Алис докосна корема на Зурлата, магията се развали. Отново бях свободен. Свободен да движа сам крайниците си. Свободен да се движа. Или свободен да нападна.
Зурлата беше почти превит надве, но се изправи отново и макар да беше изпуснал бебето, все още държеше ножа. Гледах как го насочи към мен. Освен това леко залитна - може би беше замаян или може би беше просто в резултат от острата обувка на Алис.
Освободен от заклинанието, у мен закипя цял вихър от чувства. Имаше тъга за онова, което бе причинено на Джак, ужас от опасността, в която бе изпаднало бебето на Ели, и гняв, че това можа да се случи на семейството ми. И в този момент разбрах, че съм роден да бъда Прогонващ духове. Най-добрият Прогонващ духове, живял някога. Можех и щях да накарам мама да се гордее с мен.
Разбирате ли, вместо да съм изпълнен със страх, целият бях лед и огън. Дълбоко у себе си беснеех, изпълнен с горещ гняв, който всеки миг можеше да избухне. Докато външно бях студен като лед, умът ми - остър и ясен, дишането - бавно.
Пъхнах ръце в джобовете на бричовете си. После ги измъкнах бързо, всеки юмрук - пълен с това, което беше намерил там, и запратих всяка шепа право към главата на Зурлата: нещо бяло от дясната ми ръка и нещо тъмно от лявата. Те се събраха - бял и черен облак, - точно когато улучиха лицето и раменете му.
Сол и желязо - същата смес, толкова ефикасна срещу богърт. Желязо, за да изцеди силата му; сол, за да я изгори. Железни стърготини от ръба на старата кофа и сол от кухненските запаси на мама. Само се надявах, че ще има същия ефект върху вещица.
Предполагам, че на никого не би му подействало добре да запратят такава смес в лицето му - най-малкото от нея човек би започнал да кашля и да плюе, - но въздействието върху Зурлата беше много по-ужасно. Той първо разтвори длан и остави ножа да падне. После очите му се завъртяха в орбитите и той залитна бавно напред, падайки на колене. После си удари челото много силно в земята и лицето му се изкриви на една страна.
Нещо гъсто и слузесто започна да се процежда от лявата му ноздра. Просто стоях там и гледах, неспособен да помръдна, докато Майка Мол-кин с бавно бълбукане и гърчене излезе от носа му във формата, която си спомнях. Несъмнено беше тя, но част от нея си беше същата, докато други части бяха различни.
Първо, тя беше поне с една трета по-дребна, отколкото последния път, когато я видях. Сега раменете й едва ми стигаха до коленете, но тя още носеше дългото наметало, което се влачеше по земята, а сиво-белите коси още падаха по прегърбените й рамене като плесенясали завеси. Това, което бе наистина различно, беше кожата й. Цялата блестяща, странна и някак извита и изопната. Червените очи обаче не бяха се променили и ме изгледаха гневно веднъж, преди тя да се обърне и да започне да се отдалечава към ъгъла на обора. Сякаш се смаляваше още повече и се запитах дали това все още е от солта и желязото. Не знаех какво повече мога да направя, затова просто стоях там и я гледах как си отива, твърде изтощен, за да помръдна.
Алис не смяташе да позволи това. Тя вече беше подала бебето на Ели, зададе се тичешком през двора и се запъти право към огъня. Вдигна парче дърво, което гореше в единия край, после затича към Майка Мол-кин, държейки го протегнато пред себе си.
Разбрах какво щеше да направи. Едно докосване и вещицата щеше да пламне. Нещо вътре у мен не можеше да позволи това да се случи, за-щото беше твърде ужасно, затова хванах Алис за ръката, когато тя прити-ча покрай мен, и я завъртях, така че тя изпусна горящата главня.
Алис ми се нахвърли, с лице, изпълнено с ярост, и си помислих, че ей сега ще усетя някоя остра обувка. Вместо това тя стисна ръката ми над лакътя толкова силно, че пръстите й направо се впиха дълбоко в плътта.