— Не е ли такъв Уорън Хойт? — попита той.
Това бе поредната стрела, целяща да сломи съпротивата й. Да я накара да осъзнае очевидното.
— Прекарал е една година зад решетките. Разполагал е с една година, през която да храни фантазиите си — додаде Дийн. — И всички те са свързани с теб.
— Не, той искаше Катрин Кордел. Винаги е искал Кордел…
— Той не каза това на О’Донъл.
— Тогава значи е излъгал.
— Защо?
— За да ме впечатли. За да ме тормози…
— В такъв случай си съгласна с мен. Тази видеокасета е трябвало да попадне в твоите ръце. Посланието е отправено към теб.
Ризоли се взря в тъмния екран. Призракът от лицето на Хойт като че продължаваше да я гледа. Всичко, което бе направил, целеше да разтърси нейния свят, да съсипе умствения й покой. Точно това бе направил с Кордел, преди да предприеме самите действия, насочени към убийството й. Искаше жертвите му да изпитват ужас, да бъдат пречупени от изтощение, и „жънеше“ плячката си едва когато узрееше достатъчно на дървото на страха. Не й бяха останали никакви аргументи повече, за да отрича това, никаква защита срещу очевидното.
Дийн седна и я погледна от другата страна на масата.
— Мисля, че би трябвало да се оттеглиш от това разследване — промълви той.
Тя го погледна сепнато.
— Да се оттегля ли?
— То се превърна в нещо лично.
— Между мен и извършителя въпросът е винаги личен.
— Не до такава степен. Той иска ти да разследваш случая, за да може да върти дребните си игрички. Да проникне във всеки аспект от живота ти. Като водещ следствието детектив ти си видима и достъпна. Изцяло потопена в гонитбата. А сега той започна да инсценира престъпленията по начин, предназначен да бъде специално послание към теб. За да комуникира с теб.
— Все причини да остана.
— Не. Все причини да напуснеш. Така че между теб и Хойт да има по-голямо разстояние.
— Никога не напускам нищо, агент Дийн — контрира го тя.
След малка пауза той отвърна сухо:
— Не. Не мога да си представя някога да си го правила.
Сега бе неин ред да се приведе напред; цялото й поведение издаваше съпротива.
— Какъв ти е проблемът с мен, между другото? От самото начало имаш нещо против мен. Говорил си с Маркет зад гърба ми. Повдигна съмнения по мой адрес…
— Никога не съм поставял под въпрос компетентността ти.
— Какъв ти е тогава проблемът с мен?
На гнева й той отвърна със спокоен и разсъдлив тон.
— Помисли с кого си имаш работа. С човек, когото веднъж си хванала. Човек, който те обвинява за това, че е в затвора. И продължава да мисли какво би искал да направи с теб. А през същата тази година ти си се опитвала да забравиш какво е направил. Той е гладен за второто действие, Джейн. Поставя основите, замъква те точно там, където би желал да бъдеш. А това място изобщо не е безопасно.
— Наистина ли се притесняваш за моята безопасност?
— Да не искаш да кажеш, че имам нещо друго наум?
— Откъде да знам. Все още не си ми ясен.
Дийн се изправи и се приближи до видеото. Извади касетата и я върна в плика. Печелеше време, опитвайки се да намери правдоподобен отговор.
Седна отново и я погледна.
— Истината е — започна той, — че и ти все още не си ми ясна.
Младата жена се засмя.
— Аз? Аз съм това, което виждаш, нищо повече.
— Единственото, което ми позволяваш да видя, е ченгето. Но какво представлява Джейн Ризоли, жената?
— Те са едно и също.
— Знаеш, че не е вярно. Ти просто не позволяваш на никой да види по-далече от значката ти.
— Какво се очаква от мен да им позволя да видят? Че ми липсва онзи безценен Y-хромозом? Значката е единственото нещо, което искам да видят.
Той се приведе напред; лицето му беше достатъчно близо, за да нахлуе в личното й пространство.
— Става въпрос за уязвимостта ти като мишена. Става въпрос за извършител, който вече знае как да те манипулира. За човек, успял да се доближи достатъчно, за да нанесе удар. А ти дори не си знаела, че е там.
— Следващия път ще знам.
— Така ли?
Двамата се гледаха, доближили лицата си като влюбени. Сексуалното желание я прониза толкова внезапно и неочаквано, че го усети едновременно като болка и удоволствие. Тя се отдръпна рязко, с пламнало лице, и макар вече да срещаше погледа му от безопасно разстояние, продължаваше да се чувства незащитена. Не я биваше да си крие емоциите и винаги се бе чувствала безнадеждно неадекватна, когато се стигнеше до флиртуване и всички други дребни измами, на които се отдават в отношенията си мъжете и жените. Опитваше се да поддържа изражението си непроменено, но установи, че не е в състояние да го гледа, без да се чувства прозрачна.