— Значи си наясно, че ще има следващ път — рече той. — И сега вече не е само Хойт. Те са двама. Това вече би трябвало наистина да те уплаши.
Джейн насочи поглед към плика с видеокасетата, която Хойт бе предназначил за нейните очи. Играта тепърва започваше, предимството беше на страната на Хойт, а тя наистина беше много уплашена.
Събра мълчаливо книжата си.
— Джейн?
— Чух какво имаш да кажеш.
— И то не променя нищо за теб. Така ли?
Тя го погледна.
— Знаеш ли какво? Някой автобус може да ме блъсне, докато пресичам улицата отвън. Или може да се катурна от бюрото си вследствие на инсулт. Но не мисля за тези неща. Не мога да им позволя да вземат превес. А за малко не го направих, знаеш ли. Кошмарите… за малко да ме повалят. Но сега отново събрах сили. Или може би просто станах безчувствена и не усещам вече нищо. Така че най-доброто, което мога да направя, е да премествам единия си крак пред другия и да продължавам да вървя. Ето така ще премина през това — просто като продължавам да се движа. Това е всичко, което може да направи който и да е от нас.
Изпискването на пейджъра почти я изпълни с облекчение. То й даде причина да прекрати зрителния контакт, за да погледне екранчето на пейджъра си. Усещаше погледа му върху себе си, докато се приближаваше до телефона в конферентната зала и после — докато набираше номера.
— Косми и влакна. Волчко — отговори женски глас.
— Ризоли. Изпрати ми съобщение.
— Става дума за онези зелени найлонови влакна. Взети от кожата на Гейл Йегър. Намерихме идентични влакна и по кожата на Карена Гент.
— Значи той използва една и съща материя за увиването на всичките си жертви. В това няма нищо изненадващо.
— О, но аз имам една малка изненада за теб.
— И каква е тя?
— Знам каква материя е използвал.
Ерин посочи към микроскопа.
— Микроскопските стъкла са приготвени за вас. Хвърлете един поглед.
Ризоли и Дийн седнаха един срещу друг, долепили очи до предназначените специално за обучение двойни микроскопи. През лещите видяха една и съща гледка: две нишки, поставени една до друга за сравнение.
— Влакното вляво е взето от Гейл Йегър, а вдясно — от Карена Гент — обясни Ерин. — Какво мислите?
— Изглеждат еднакви — отвърна Джейн.
— И наистина са еднакви. И двете са найлон на Дюпон шест, шест, мръснозелен. Нишките са трийсет дение, изключително тънки. — Ерин отвори някаква папка и взе оттам две графики, които постави върху плота. — Ето отново спектралния ДОИС анализ. Номер едно е от Йегър, номер две — от Гент. — Погледна към Дийн. — Запознат сте с техниката Дифузно-отражателна инфрачервена спектроскопия, нали, агент Дийн?
— Става дума за използване на инфрачервена светлина, нали?
— Да. Прибягваме до тази техника, за да отличим повърхностното третиране от самото влакно. Да различим химикалите, приложени към материята, след като е била изтъкана.
— И открихте ли такива?
— Да, натриване със силикон. Миналата седмица с детектив Ризоли обсъдихме възможните причини за подобно третиране на повърхността на материята. Нямахме представа за какво е била предназначена тази материя. Знаехме само, че влакната са устойчиви на горещина и светлина. А нишките са толкова тънки, че ако бъдат сплетени, получената в резултат материя ще бъде водонепроницаема.
— Предположихме, че става дума за палатка или мушама — допълни Джейн.
— И какво ще добави към това силиконът? — попита Дийн.
— Антистатични свойства — отговори Ерин. — Известна устойчивост срещу късане и проникване на вода. Плюс, както се оказа, намалява пропускливостта на материята почти до нула. С други думи, през нея не може да премине дори въздух. — Сега Волчко погледна към Ризоли. — Някакви предположения какво е това?
— Каза, че вече знаеш отговорите.
— Да, използвах малко помощ. От лабораторията на щатската полиция на Кънектикът. — Ерин постави трета графика на плота. — Пратиха ми я по факса днес следобед. Това е ДОИС спектрална графика на влакна, намерени на мястото на убийство в селските райони на Кънектикът. Влакната били от ръкавиците и мъхнатото яке на заподозрения. Сравнете ги с влакната на Карена Гент.