Погледът на Ризоли скачаше назад-напред между графиките.
— Резултатите от спектралния анализ съвпадат. Влакната са идентични.
— Точно така. Само цветът е различен. Влакната на нашите два случая са мръснозелени. Влакната от убийството в Кънектикът са в два различни цвята — едни са неоновооранжеви, а други — ярко жълто-зелени.
— Шегуваш се.
— Изглежда доста крещящо, нали? Но, като се изключи цветът, влакната от Кънектикът отговарят на нашите. Найлон на Дюпон шест, шест. Нишки трийсет дение, за финал натрити със силикон.
— Разкажи ни за случая от Кънектикът — помоли Дийн.
— Инцидент при скачане с парашут. Парашутът на жертвата не се отворил както трябва. Едва когато тези оранжеви и жълто-зелени влакна били открити върху дрехите на заподозрения, се оказало, че става дума за убийство.
Ризоли се взираше в ДОИС спектралния анализ.
— От парашут са.
— Точно така. Заподозреният в убийството в Кънектикът поработил с парашута на жертвата в нощта преди скока. Тези отличителни белези са характерни за материята, от която се правят парашути. Устойчива е на късане, не пропуска вода. Лесно се сгъва и съхранява, когато не се използва. Ето с какво увива жертвите си вашият извършител.
Джейн вдигна поглед и го насочи към своята събеседница.
— Парашут — промълви тя. — Съвършеното було.
19
Навсякъде бяха разхвърляни книжа, върху конферентната маса лежаха отворени папки, между които бяха пръснати лъскави снимки от местопрестъплението. Химикалки скърцаха по жълта хартия. Макар това да беше ерата на компютрите — и тук се виждаха няколко включени лаптопа — когато информацията се излива бързо и обилно, полицаите все още предпочитат комфорта на хартията. Ризоли бе оставила лаптопа си на своето бюро, тъй като предпочиташе да си води записки на ръка. Страницата представляваше плетеница от думи и стрелки и малки квадратчета, подчертаващи важни детайли. Но в бъркотията съществуваше ред, а в постоянството на мастилото — сигурност. Отгърна нова страница, опитвайки да се фокусира върху тихия глас на д-р Цукер. Стараеше се да не се разсейва от присъствието на Гейбриъл Дийн, който седеше до нея и също си водеше записки, но несравнимо по-прегледни. Премести погледа си върху дланта му; дебелите вени изпъкваха върху кожата, както бе стиснал химикалката, маншетът на ризата надничаше снежнобял от ръкава на сивото му сако. Беше се появил на срещата след Джейн и бе избрал да седне до нея. Това означаваше ли нещо? Не, Ризоли. Означава само, че до теб имаше празен стол. Беше загуба на време, отвличане на вниманието да се отдава на подобни мисли. Чувстваше се разконцентрирана, с пръснато в различни посоки внимание, дори записките й върху страницата започваха да се изкривяват на една страна. В стаята имаше петима други мъже, но само Дийн задържаше вниманието й. Вече познаваше миризмата му и можеше да я отличи, хладна и чиста, от симфонията от миризми на афтършейв в помещението. Ризоли, която никога не използваше парфюм, бе заобиколена от мъже, които го използваха.
Погледна към това, което бе написала: „Мутуализъм: симбиоза с полза и за двата или за всички участващи организми“.
Това бе думата, определяща пакта на Уорън Хойт с новия му партньор. Хирургът и Властващия, които работеха в екип. Които ловуваха и заедно се хранеха с мърша.
— Уорън Хойт винаги е работел най-добре с партньор — каза д-р Цукер. — Така му е приятно да ловува. По същия начин, по който ловуваше с Андрю Капра до смъртта на Капра. Хойт наистина се нуждае от участието на друг мъж като част от своя ритуал.
— Но миналата година ходеше на лов самостоятелно — обади се Бари Фрост. — Тогава нямаше партньор.
— В известен смисъл имаше — отвърна Цукер. — Помисли за жертвите, които избираше тук, в Бостън. Всички бяха преживели сексуално насилие — не от Хойт, а от други мъже. Привличат го травмирани жени, белязани от изнасилване. В неговите очи това ги правеше мръсни, заразени. И следователно — достъпни. Дълбоко в себе си Хойт се страхува от нормални жени и този страх го прави импотентен. Чувства се силен само когато мисли за тях като за долни същества. Символично унищожени. Когато ловуваше с Капра, Капра изнасилваше жените. Едва тогава Хойт използваше скалпела. Едва тогава можеше да извлече пълно задоволство от своя ритуал.
Психиатърът огледа залата и видя кимащи в знак на съгласие глави. Полицаите в това помещение вече познаваха тези детайли. Всички те, с изключение на Дийн, бяха работили върху разследването на Хирургът, всички бяха запознати с почерка на Хойт.