Цукер отвори една папка на масата.
— Сега стигаме до втория убиец. Властващия. Неговият ритуал е почти огледален образ на този на Хойт. Той не се страхува от жените. Нито от мъжете. Всъщност избира да атакува жени, които живеят с партньори. При това не става въпрос за създаващо неудобства присъствие на съпруг или приятел. Не, Властващия явно иска мъжът да бъде там и отива подготвен да се справи с него. Със зашеметяващ с електричество пистолет и скоч лента, за да обездвижи съпруга. И разполага жертвата си от мъжки пол така, че да вижда това, което става после. Властващия не убива мъжа веднага, което би било практичният ход. За него удоволствието е неразривно свързано с наличието на публика. От съзнанието, че наблизо има друг мъж, наблюдаващ как той обладава онова, което е негово.
— А за Уорън Хойт удоволствието е да наблюдава — обади се Джейн.
Цукер кимна.
— Точно така. Единият убиец обича да действа. А другият — да гледа. Съвършен пример за мутуализъм. Тези двама мъже са естествени партньори. Желанията им се допълват. Заедно са по-ефективни. Могат да контролират по-добре плячката си. Могат да комбинират уменията си. Дори когато Хойт беше в затвора, Властващия копираше техниките му. Още тогава заимстваше елементи от характерния за Хойт начин на действие.
Този момент Джейн бе разпознала преди всички останали, но никой от присъстващите не отбеляза тази подробност. Може би бяха забравили, но тя не го беше забравила.
— Знаем, че Хойт е получавал писма от граждани. Дори от затвора е успял да си намери почитател. Култивирал го е, може би дори го е инструктирал.
— Чирак — промълви Ризоли.
Цукер я погледна.
— Използва интересна дума. Чирак. Човек, който придобива умение или занаят под ръководството на майстор. В този случай го обучават на ловджийския занаят.
— Но кой е чиракът? — обади се Дийн. — И кой е майсторът?
Въпросът му изнерви Джейн. През изминалата година Уорън Хойт бе олицетворявал най-ужасното зло, което тя бе в състояние да си представи. В един свят, където не липсваха подобни ловци, никой не можеше да се мери с него. А сега Дийн бе повдигнал възможност, която нямаше смисъл да се подлага на обсъждане: възможността Хирургът да е последовател на някой дори още по-чудовищен.
— Каквито и да са взаимоотношенията им — продължи Цукер, — те са далече по-ефикасни като екип, отколкото поотделно. И сега, когато действат в екип, е напълно вероятно моделът на атаките им да се промени.
— Как така? — попита Слийпър.
— Досега Властващия избираше двойки. Слагаше мъжа така, че да изпълнява ролята на публика, на наблюдател на изнасилването. Той иска там да присъства друг мъж, който да гледа как обладава плячката си.
— Но сега вече има партньор — намеси се Ризоли. — Мъж, който ще наблюдава. Мъж, който иска да наблюдава.
Психиатърът кимна.
— Възможно е Хойт да изпълнява тази толкова важна роля във фантазиите на Властващия. На наблюдателя. На публиката.
— Което означава, че следващия път може да не избере двойка — допълни тя. — Може да избере…
Спря, тъй като нямаше желание да довърши мисълта си.
Но Цукер чакаше да чуе отговора й, отговор, до който той вече беше достигнал. Седеше с наклонена на една страна глава, светлите му очи я гледаха едновременно тайнствено и напрегнато.
Изрече го Дийн.
— Ще изберат жена, живееща сама.
Цукер кимна отново.
— Лесна за подчиняване, лесна за контролиране. Без съпруг, за който да се притесняват, така че да могат да съсредоточат цялото си внимание върху нея.
Моята кола. Моят дом. Аз.
Ризоли спря на едно от местата за паркиране в болница „Пилгрим“ и изключи двигателя. Не излезе от колата веднага, а постоя вътре със заключени врати, оглеждайки паркинга. Като полицай винаги бе гледала на себе си като на воин, като на ловец. Никога не беше мислила за себе си като за плячка. Но сега установи, че се държи като плячка, че е бдителна като заек, който се готви да напусне сигурността на леговището си. Тя, която винаги е била безстрашна, бе доведена до състояние да се озърта нервно през прозореца на автомобила си. Тя, която бе разбивала с ритник врати, която винаги бе сред първите нахлули в дома на заподозрения. Хвърли поглед към ретровизьора и видя в него изпито лице, неспокойни очи на жена, която почти не познаваше. Не победител, а жертва. Жена, която презираше.