Отвори рязко вратата и излезе. Изправи гръб, успокоена от тежестта на оръжието в кобура на бедрото си. Копелетата можеха да идват; беше готова за тях.
Пътува сама в асансьора от паркинга, с изправени рамене, със стъпкан от гордостта страх. Щом излезе от асансьора, видя други хора и сега вече усети оръжието си като ненужно, дори прекалено. Придърпа сакото на костюма си, за да прикрие кобура, докато се движеше из болницата и влезе в асансьора заедно с трима студенти по медицина със свежи лица и подаващи се от джобовете им стетоскопи. Разговорът им бе изпълнен с медицинска терминология, нетърпеливи да се похвалят с новия си речник, без да обръщат внимание на стоящата до тях жена с уморен вид. Да, жената с висящото току над бедрото си, скрито оръжие.
Щом стигна до интензивното отделение, мина покрай бюрото за информация и се насочи към преграденото от стъкла помещение №5. Там спря и се загледа намръщено през стъклото.
В леглото на Корсак лежеше жена.
— Извинете, госпожо? — обади се една сестра. — Посетителите трябва да се регистрират.
Джейн се обърна.
— Къде е той?
— Кой?
— Винс Корсак. В това легло трябваше да бъде той.
— Съжалявам. Застъпих на смяна в три…
— Уговорихме се да ми се обадите, ако се случи нещо!
Възбудата й бе привлякла вниманието на друга сестра, която побърза да се намеси, говорейки с успокоителния тон на човек, който често е трябвало да се справя с разстроени роднини.
— Мистър Корсак беше екстубиран тази сутрин, госпожо.
— Какво значи това?
— Тръбичката в гърлото му, която му помагаше да диша — извадихме я. Вече се чувства добре, затова го преместихме в отделението за лежащо болни, малко по-нататък по коридора. — И додаде отбранително: — Ние се обадихме на съпругата на мистър Корсак, да знаете.
Ризоли си спомни Даян Корсак и празния й поглед и се запита дали информацията бе достигнала до съзнанието й, или бе потънала като пени в тъмен кладенец.
Когато стигна до стаята на Корсак, вече беше по-спокойна и в състояние да се контролира. Тихичко промуши глава и надникна.
Той беше буден и гледаше към тавана. Ръцете му лежаха абсолютно неподвижно отстрани на тялото, сякаш се страхуваше да ги помръдне, за да не оплете тръбичките и жичките наоколо.
— Здравей — тихо го повика тя.
Корсак погледна към нея.
— Здравей — изграчи в отговор той.
— Приемаш ли посетители?
В отговор той потупа леглото — покана за нея да седне. Да остане.
Младата жена придърпа един стол до леглото му и седна. Той отново бе вдигнал поглед, но не към тавана, както бе помислила в началото, а към монитора на сърдечната дейност в ъгъла на стаята. По екрана пробягваше електрокардиограма.
— Това е сърцето ми — обясни Корсак.
Беше прегракнал заради преседялата повече от денонощие в гърлото му тръбичка и сега оттам излизаше само тих шепот.
— Изглежда тиктака както трябва — рече Джейн.
— Да.
Настъпи мълчание, погледът му остана все така фиксиран в монитора.
Ризоли видя букета, който бе изпратила тази сутрин, поставен на масичката край главата му. Това беше единствената ваза в стаята. Нима никой друг не се беше сетил да изпрати цветя? Дори съпругата му?
— Вчера се запознах с Даян — каза тя.
Той я погледна, после отмести бързо поглед, но не и преди да бе видяла смут в очите му.
— Предполагам не ти е казала.
Корсак сви рамене.
— Не е идвала днес.
— О. В такъв случай вероятно ще дойде по-късно.
— Проклет да съм, ако знам.
Отговорът му я изненада. Може би изненада и него самия, тъй като лицето му внезапно почервеня.
— Не трябваше да говоря така — промълви той.
— На мен можеш да ми казваш каквото искаш.
Той погледна отново към монитора и въздъхна:
— Добре тогава. Гадно е.
— Кое?
— Всичко. Човек като мен преминава през живота, правейки каквото би трябвало. Носи заплатата си вкъщи. Дава на детето каквото иска. Никога не взема подкуп, нито веднъж. И тогава изведнъж ставам на петдесет и четири и хоп, собственият ми часовник се обръща срещу мен. И ето че лежа по гръб и си мисля: „И за какво, дяволите да го вземат, беше всичко?“. Следвам правилата, а се оказвам с дъщеря-неудачница, която и досега се обажда на татко си само когато има нужда от пари. И със съпруга, която си изпразва главата с всеки боклук, с който успее да се сдобие от аптеката. Аз не мога да се съревновавам с Принц Валиум. Аз съм просто човекът, който й осигурява покрив над главата и плаща всичките й сбъркани рецепти. — Изсмя се, примирено и с горчивина.