— Ризоли.
— С детектив Фрост разглеждаме поредица рентгенови зъбни снимки, качени на компютъра ми. Преглеждахме списъка на изчезналите в областта на Ню Ингланд жени, който ни изпратиха от НКИЦ. Изпратен ми е по имейла от щатската полиция на Мейн.
— Какъв е бил случаят?
— Убийство-отвличане от юни тази година. Жертвата на убийството е Кенет Уейт, трийсет и шест годишен. Отвлечената е съпругата му, Марла Джийн, трийсет и четири годишна. В момента гледам рентгеновите снимки на Марла Джийн.
— Значи открихме коя е Дамата с рахита?
— Данните съвпадат — отговори Айлс. — Сега вашето момиче има име: Марла Джийн Уейт. В момента ни изпращат документацията по факса.
— Чакай. В Мейн ли каза, че станало онова отвличане?
— В градче на име Блу Хил. Фрост казва, че е ходил там. На около пет часа с кола.
— Ловната територия на нашия извършител била по-голяма, отколкото предполагахме.
— Ето, Фрост иска да говори с теб.
От другата страна прозвуча бодрият глас на Бари.
— Хей, яла ли си някога рулце от омар?
— Какво?
— Пътьом може да вземем рулца от омар. В едно крайпътно заведение в Линкълнвил Бийч. Тръгваме оттук утре в осем, значи може да пристигнем навреме за обяда. Моята кола или твоята?
— Може да вземем моята. — Направи пауза и не се сдържа да добави: — Дийн вероятно ще иска да пътува с нас.
Сега беше ред на Фрост да направи пауза.
— Добре — отговори най-сетне той без особен ентусиазъм. — Щом така мислиш.
— Ще му се обадя.
Докато оставяше телефона, усети погледа на Корсак върху себе си.
— И така, мистър ФБР явно вече е част от екипа — рече той.
Без да му обърне внимание, Джейн набра номера на мобилния телефон на Дийн.
— Кога се случи това?
— Той е още един ресурс.
— Преди не мислеше така.
— Оттогава имахме възможност да работим заедно.
— Не ми казвай. Видяла си друга страна в него.
Махна му с ръка да млъкне, тъй като отговориха на позвъняването й. Но се оказа, че не е Дийн. Вместо това прозвуча: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“.
Младата жена затвори и погледна събеседника си.
— Някакъв проблем ли има?
— Ти си тази, която като че ли има проблем. Получаваш прясна улика и нямаш търпение да се обадиш на новото си другарче от ФБР. Какво става?
— Нищо не става.
— На мен не ми изглежда така.
Кръвта нахлу в лицето й. Не беше честна с него и двамата го знаеха. Още докато набираше номера на Дийн, бе усетила как пулсът й се ускорява и бе разбрала точно какво означава това. Чувстваше се като наркоманка, копнееща за поредната си доза, неспособна да се сдържи и да не се обади в хотела му. Обърна гръб на смущаващия я поглед на Корсак и се загледа през прозореца, докато слушаше сигнала на набиращия телефон.
— „Колънейд“.
— Може ли да ме свържете с един от вашите гости? Името му е Гейбриъл Дийн.
— Една минута, ако обичате.
Докато чакаше, Джейн търсеше подходящите думи за него, подходящия тон на гласа. Умерен. Делови. Ченге. Ти си ченге.
Операторът на хотела вдигна отново телефона.
— Съжалявам, но мистър Дийн вече не е гост на хотела.
Ризоли се намръщи, несъзнателно стисна по-силно телефона.
— Оставил ли е номер, на който да може да го търсят?
— Не.
Джейн продължаваше да се взира през прозореца, внезапно заслепена от залязващото слънце.
— Кога си е тръгнал от хотела? — попита тя.
— Преди един час.
20
Ризоли затвори папката, в която бяха поставени страниците, изпратени по факса от щатската полиция на Мейн, и се загледа през прозореца към пробягващите край пътя дървета. Винаги й бе ставало лошо от четенето в кола, а подробностите около изчезването на Марла Джийн Уейт само подсилиха дискомфорта й. Обядът, който бяха изяли пътьом, също не й беше от помощ. Фрост изгаряше от желание да опита рулцата от омар в някое от крайпътните заведения и, макар тогава храната да й се бе сторила вкусна, сега майонезата бушуваше в стомаха й. Загледа се в пътя право напред, очаквайки неразположението да отмине. Слава богу, Фрост беше спокоен и разсъдлив шофьор, който не правеше излишни неочаквани движения и чийто крак натискаше равномерно педала на газта. Винаги беше ценила предвидимостта му в това отношение, но никога така силно, както сега, когато тя самата се чувстваше неразположена.