Ризоли знаеше, че светлината е електромагнитна енергия, която се движи във вид на вълни. Видимата светлина, т.е. тази, която човешкото око може да долови, имаше дължина на вълната между 400 и 700 нанометра. Светлината с по-къса дължина на вълната, в ултравиолетовия спектър, не беше видима. Но когато осветява различни естествени и направени от човека вещества, понякога UV светлината възбужда електрони в тези вещества и те отделят видима светлина при процеса, наречен „флуоресциране“. UV светлината може да разкрие телесни течности, частици от кост, косми и влакна. Затова Джейн беше помолила да направят оглед с мини краймскоупа. Под неговата UV лампа можеха да станат видими много доказателства.
— Почти сме готови — обади се Мик. — Сега трябва да направим помещението колкото може по-тъмно. — Погледна към Корсак. — Може ли да започнем с изключването на тези лампи, детектив Корсак?
— Чакай. Ами очилата? — попита Корсак. — Тази светлина ще ми скапе очите, нали?
— На дължината на вълната, която ще използвам, няма да бъде толкова вредна.
— Въпреки това бих искал чифт очила.
— Ей в онази кутия са. Там има очила за всички.
— Аз се заемам с осветлението в коридора — обяви Джейн.
Излезе от дневната и натисна един подир друг ключовете за осветлението. Когато се върна, двамата мъже все така стояха възможно най-далече един от друг, сякаш се страхуваха да не си предадат някаква заразна болест.
— И така, на кои места се съсредоточаваме? — попита Мик.
— Да започнем от мястото, където беше намерена жертвата — отвърна Ризоли. — Оттам се движи навън. Цялата стая.
Мик се огледа.
— Тук имаме бежов участък — килим. Вероятно ще флуоресцира. И белият диван ще светне под въздействието на UV светлината. Искам само да ви предупредя, че ще бъде трудно да различим нещо при такъв фон. — Погледна към Корсак; той вече си беше сложил очилата и сега приличаше на неудачник на средна възраст, който се опитва да се направи на баровец с тези големи тъмни очила.
— Изгаси тези светлини в стаята — каза Мик. — Да видим колко тъмно може да стане тук.
Детективът натисна ключа и дневната потъна в мрак. Бледата звездна светлина влизаше през прозорците без пердета, но нямаше луна, дебелите дървета в задния двор препречваха светлината от съседните къщи.
— Бива — обяви Мик. — Може да се работи. По-добре е от други престъпления, където се е налагало да пълзя под одеяло. Знаете ли, разработват системи, които могат да действат на дневна светлина. Един ден няма да се налага повече да се препъваме в мрака като слепци.
— Какво ще кажете да прекратим обясненията и да започваме? — сопна се Корсак.
— Просто си помислих, че може да ви бъде интересно да научите нещичко за тази технология.
— Някой друг път, а?
— Както кажеш — отговори Мик, без да загуби самообладание.
Джейн сложи очилата, щом бликна синята светлина на краймскоупа. В тъмната стая се появиха флуоресциращи форми, напомнящи призраци, килимът и диванът връщаха обратно отразената светлина, както беше предсказал Мик. Синята светлина се движеше към отсрещната стена, където бяха намерили трупа на д-р Йегър, и по стената засияха ярки участъци.
— Направо е красиво, нали? — обади се Мик.
— Какво е това? — попита детективът.
— Косми, залепнали за кръвта.
— О, да. Наистина е красиво.
— Насочи го към пода — каза Ризоли. — Трябва да е там.
Мик насочи UV лещите надолу и в краката им заблестя цял нов свят от влакна и косми. Миниатюрен доказателствен материал, убягнал при щателното събиране на всяка дреболия от занимаващия се с това отдел.
— Колкото по-интензивен е източникът на светлина, толкова по-интензивно е флуоресцирането — поясни Мик, докато сканираше пода. — Ето защо е толкова велико това съоръжение. С неговите четиристотин вата то е достатъчно ярко, за да улови всичко. ФБР купи седемдесет и едно от тези сладурчета. Толкова са компактни — можеш да ги пренесеш в самолет като ръчен багаж.
— Абе ти какъв си — техноманиак? — възкликна Корсак.
— Обичам хубавите джунджурии. По професия съм инженер.
— Така ли?
— Защо си толкова изненадан?
— Не мислех, че хора като теб се занимават с такива неща.
— Хора като мен ли?