Внезапно на екрана се появи спалнята. Прозорци със зелени пердета. Скрин и гардероб, боядисани в бяло, и врата към стенен гардероб. Голямо легло с четири колони, по една на всеки ъгъл, с издърпани в единия край завивки.
— Били са изненадани, докато са спели — продължи Горман. — Стомахът на Кени беше почти напълно изпразнен от храна. Бил е убит поне осем часа, след като се е хранил.
Джейн се приближи дори още повече към телевизора, поглъщайки всеки детайл от картината. Парди тръгна отново по коридора.
— Върни — обърна се тя към Горман.
— Защо?
— Просто върни. До момента на влизането в спалнята.
Горман й подаде дистанционното.
— Твое е.
Тя върна лентата назад. Парди се движеше отново по коридора, приближавайки спалнята. Камерата отново се насочи първо надясно, обхождайки бавно скрина, гардероба, вратите на стенния гардероб, после се фокусира върху леглото. Сега Фрост бе застанал непосредствено зад Ризоли, търсейки същото като нея.
Тя натисна пауза.
— Не е тук.
— Какво? — попита Горман.
— Сгънатата нощница. — Джейн се обърна към него. — Не намерихте ли такава?
— Не знаех, че би трябвало да намирам подобно нещо.
— Това е част от почерка на Властващия. Той сгъва нощницата на жената. Оставя я на видно място в спалнята като символ, че контролира положението.
— Ако е същият, тогава не го е направил тук.
— Но останалото е в неговия стил. Скоч лентата, чашата в скута. Позицията на жертвата от мъжки пол.
— Това, което виждате, е всичко, което сме намерили.
— Сигурен ли си, че нищо не е било изнесено преди заснемането на филма?
Въпросът не беше тактичен и събеседникът й настръхна.
— Да, предполагам, винаги е възможно първият полицай, влязъл тук, да е решил да поразмести едно-друго, просто за да направи нещата по-интересни за нас.
Фрост, вечният дипломат, се намеси, за да заглади недоразумението, което Ризоли създаваше толкова често.
— Не може да се каже, че този извършител върши всичко по списък. Явно този път е променил нещичко.
— Ако е същият — допълни Горман.
Младата жена се обърна с гръб към телевизора и огледа още веднъж стената, където Кени бе умрял и бавно се бе издул от горещината. Мислеше си за семейство Йегър и за семейство Гент, за скоч лентата и спящите жертви, за множеството нишки на мрежата от детайли, които свързваха толкова здраво тези случаи.
Но тук, в тази къща, Властващия бе пропуснал една стъпка. Не беше сгънал нощницата. Защото двамата с Хойт все още не са били екип.
Спомни си следобеда в дома на семейство Йегър, как бе вперила поглед в нощницата на Гейл Йегър, изпълвайки се със смразилото я до мозъка на костите усещане за нещо познато.
Едва от семейство Йегър започва съдружието между Хирургът и Властващия. Това беше денят, в който ме привлякоха към своята игра — с една сгъната нощница. Дори от затвора Уорън Хойт успя да ми изпрати своето послание.
Погледна към Горман, който бе седнал на един от покритите с чаршаф столове, и отново бършеше потта от лицето си. Тази среща вече го беше изтощила и той се топеше пред очите им.
— Не идентифицирахте ли някакви заподозрени? — попита Ризоли.
— Не успяхме да посочим никого с пръст. И това след четири-петстотин интервюта.
— И не сте разбрали дали семейство Уейт не са се познавали с Йегър или Гент?
— Тези имена изобщо не са се появявали при разследването. Вижте, ще получите копия от цялата ни информация след един-два дни. Така ще имате възможност да проверите всичко, с което разполагаме. — Горман сгъна носната си кърпа и я върна в джоба на сакото. — Бихте могли да направите справка и с ФБР — додаде той. — Да видите дали те имат да добавят нещо.
Джейн направи пауза.
— ФБР ли?
— Тогава им изпратихме VICAP доклад. Дойде техен агент. Посвети няколко седмици на нашето разследване, после се върна във Вашингтон. Оттогава не сме се чували с него.
Ризоли и Фрост се спогледаха. Тя видя собственото си учудване, отразено в неговите очи.
Горман се изправи бавно от стола и извади ключовете — намек, че би желал да сложи край на тази среща. Едва когато тръгна към вратата, Джейн най-сетне възвърна гласа си, за да зададе явния въпрос. Макар да не искаше да чуе отговора.