— Агентът на ФБР, който е бил тук? — каза тя. — Помниш ли името му?
Горман спря до вратата, дрехите висяха на костеливите му рамене.
— Да. Казваше се Гейбриъл Дийн.
21
Шофира целия следобед и част от нощта, вперила поглед в тъмното шосе, неспособна да откъсне мислите си от Гейбриъл Дийн. Фрост дремеше до нея и тя бе насаме с мислите си, с гнева си. Какво още не й беше казал Дийн? Каква друга информация бе скрил, докато я бе гледал как се стреми със зъби и нокти към отговори? От самото начало е бил с няколко крачки пред нея. Пръв бе отишъл при мъртвия пазач в гробището. Пръв бе открил тялото на Карена Гент, оставено на гроба. Пръв бе предложил да се изследва веднага секретът, взет при аутопсията на Гейл Йегър. През цялото време е знаел, преди всички останали, че там ще открият живи сперматозоиди. Защото вече се бе срещал с Властващия.
Но онова, което Дийн не бе предвидил, бе, че Властващия ще се сдобие с партньор. Ето кога Дийн се появи в апартамента ми. Тогава за първи път прояви интерес към мен. Защото аз имах нещо, което искаше, нещо, от което се нуждаеше. Аз бях неговият водач в ума на Уорън Хойт.
Седналият до нея Фрост шумно изхърка в съня си. Погледна към него и видя, че долната му челюст беше увиснала — олицетворение на невинността без никакви бариери. През цялото време откакто работеха заедно, нито веднъж не беше видяла тъмна страна на Бари Фрост. Но измамата на Дийн я бе потресла толкова силно, че сега, като гледаше партньора си, се запита какво криеше пък той от нея. Какви жестокости дори той не показваше наяве.
Беше почти девет, когато най-сетне влезе в апартамента си. Както винаги първо се увери, че всички ключалки на входната й врата са заключени, но този път не беше обзета от страх, докато се занимаваше с веригата и резетата, а от гняв. Пусна последното резе с рязко щракване, после тръгна право към спалнята, без да си направи труда да изпълни обичайния ритуал по проверката на стенните гардероби и надничането във всички помещения. Предателството на Дийн временно бе прогонило всички мисли за Уорън Хойт. Разкопча кобура, пусна оръжието в чекмеджето на нощното шкафче и го затвори с трясък. После се обърна и се погледна в огледалото на тоалетката, отвратена от това, което видя. Непокорни коси, достойни за Горгона Медуза. Ранен поглед. Лицето на жена, позволила привлекателността на един мъж да я ослепи за очевидното.
Звънът на телефона я стресна. Погледна дисплея — обаждаха се от Вашингтон.
Телефонът звънна два пъти, три пъти, докато тя опитваше да овладее емоциите си. Когато най-сетне вдигна, произнесе в слушалката студено само едно:
— Ризоли.
— Разбрах, че си се опитвала да се свържеш с мен — каза Дийн.
Младата жена затвори очи.
— Ти си във Вашингтон — промълви тя и, макар да се опитваше да не говори враждебно, думите й прозвучаха като обвинение.
— Извикаха ме снощи. Съжалявам, че нямахме възможност да поговорим, преди да тръгна.
— И какво щеше да ми кажеш? Може би истината, за разнообразие?
— Трябва да разбереш, случаят е изключително деликатен.
— И заради това така и не спомена за Марла Джийн Уейт?
— Това не беше от непосредствена важност за вашето разследване.
— Кой си ти, по дяволите, та да решаваш? О, чакай, чакай! Забравих. Ти си шибаното ФБР.
— Джейн — каза тихо той. — Искам да дойдеш във Вашингтон.
Тя замълча, изненадана от неочаквания обрат на разговора.
— Защо?
— Защото не можем да говорим за това по телефона.
— И очакваш да скоча на първия самолет, без да знам защо?
— Нямаше да те моля, ако не мислех, че е нужно. Въпросът вече е уточнен с лейтенант Маркет, чрез ВПК. Ще ти се обадят, когато всичко е готово.
— Чакай. Не разбирам…
— Ще разбереш. Когато дойдеш тук.
Линията замлъкна.
Младата жена бавно остави слушалката. Остана да стои неподвижно, загледана в телефона, неспособна да повярва на това, което бе чула току-що. Когато той звънна отново, тя го вдигна веднага.
— Детектив Джейн Ризоли? — прозвуча от другата страна женски глас.
— На телефона.
— Обаждам се във връзка с пътуването ви до Вашингтон утре. Бих могла да ви запазя място за „Америкън еърлайнс“, полет шест-пет-две-едно, тръгващ от Бостън в дванайсет на обяд и пристигащ във Вашингтон в тринайсет и трийсет. Така добре ли е?