— Значи това не е само мъчение за теб.
— Казала ли съм подобно нещо?
— Не изглеждаш особено щастлива, че си тук.
— Щях да бъда много по-щастлива, ако знаех защо съм тук.
— Ще се изясни веднъж щом стигнем там.
Ризоли гледаше имената на улиците и си даде сметка, че се движат на северозапад, в противоположна посока на главната квартира на ФБР.
— Не отиваме ли в „Хувър билдинг“?
— Не. Джорджтаун. Иска да се срещне с теб в къщата си.
— Кой?
— Сенатор Конуей. — Дийн я погледна. — Не го носиш, нали?
— Оръжието ми е все още в куфара.
— Добре. Сенатор Конуей не допуска огнестрелно оръжие в дома си.
— Съображения за сигурност?
— Душевен покой. Служил е във Виетнам. Не изпитва нужда да гледа повече оръжие.
Първите дъждовни капки заудряха по предното стъкло.
Джейн въздъхна.
— Иска ми се и аз да можех да кажа същото.
Кабинетът на сенатор Конуей беше мебелиран в тъмно дърво и кожа — „мъжка стая с мъжка колекция от произведения на човешката ръка“ — помисли си Ризоли, като оглеждаше окачените по стената японски мечове. Среброкосият собственик на колекцията я приветства с топло ръкостискане и тих глас, но въгленовочерните му очи бяха директни като лазери и тя усети как открито й „взема мярката“. Издържа този оглед само защото беше наясно, че нищо нямаше да се случи, ако той не останеше доволен от това, което вижда. А той виждаше жена, която също го гледаше. Жена, която не се интересуваше особено от тънкостите на политиката, но я вълнуваше най-вече истината.
— Моля ви, седнете, детектив — покани я той. — Знам, че сте долетели току-що от Бостън. Вероятно се нуждаете от време, за да декомпресирате.
Секретарка внесе поднос с кафе и порцеланови чаши. Ризоли овладя нетърпението си, докато тя наливаше кафето и насядалите си подаваха захарта и сметаната. Най-сетне секретарката излезе и затвори вратата след себе си.
Конуей остави чашата си, без да докосне съдържанието й. Всъщност не искаше да пие кафе и сега, след като церемонията беше приключена, фокусира цялото си внимание върху нея.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте.
— Нямах кой знае какъв избор.
Прямотата й го накара да се усмихне. Въпреки че спазваше всички любезности като ръкостискания и гостоприемство, младата жена подозираше, че като повечето хора, родени в Ню Ингланд, Конуей ценеше откровеността не по-малко от нея.
— В такъв случай да пристъпваме ли направо към темата?
Тя също остави чашата си.
— Предпочитам.
Дийн се изправи и се приближи към бюрото. Донесе издута папка тип хармоника и извади отвътре снимка, която постави на масичката за кафе пред нея.
— Двайсет и пети юни 1999 година — каза той.
На снимката се виждаше брадат мъж, седнал с клюмнала глава, с опръскана с кръв бяла стена зад главата си. Беше облечен с тъмни панталони и разкъсана бяла риза. Краката му бяха боси. В скута му се виждаха порцеланова чаша за кафе и чинийка.
Мозъкът й все още работеше на бързи обороти, докато тя се опитваше да преработи картината, когато Дийн постави втора снимка до първата.
— Петнайсети юли 1999 година — обяви той.
Отново жертвата беше мъж, този път — гладко обръснат. Отново бе умрял, седнал опрян на опръскана с кръв стена.
Дийн сложи трета фотография, на друг мъж. Но той беше подут, коремът му заплашваше да се пръсне от отделяните в процеса на разлагане газове.
— Дванайсети септември — каза той. — Същата година.
Младата жена стоеше, зашеметена от тази галерия мъртъвци, подредена върху масата от черешово дърво, факти за ужас, съпроводен от цивилизовано потракване на чаши за кафе и чаени лъжички. Дийн и Конуей чакаха търпеливо, докато Джейн вземаше снимките една подир друга и си налагаше да поглъща с поглед детайлите, които правеха всеки случай уникален. Всички те обаче бяха вариации на една тема, същата, която беше видяла разиграна в домовете на семейство Йегър и на семейство Гент. Безмълвният свидетел. Победеният, принуден да наблюдава неизречимото.
— А жените? — попита най-сетне тя. — Трябва да е имало жени.
Дийн кимна.
— Само една е идентифицирана със сигурност. Съпругата на случай номер три. Открита е частично заровена в гората около седмица след като е направена тази снимка.
— Причина за смъртта?
— Удушаване.
— Сексуално насилие след смъртта?