— От останките са взети живи сперматозоиди.
Ризоли пое дълбоко въздух. И добави тихо:
— А другите две жени?
— Поради напредналия стадий на разлагане самоличността им нямаше как да бъде потвърдена.
— Но останките са намерени?
— Да.
— Защо не можахте да ги идентифицирате?
— Защото имахме работа с повече от две тела. С много, много повече.
Тя вдигна очи и срещна погледа на Дийн. Дали я беше наблюдавал през цялото време, очаквайки сепването й? В отговор на безмълвния й въпрос й подаде три папки.
Младата жена отвори първата и вътре намери доклада от аутопсията на една от жертвите от мъжки пол. Автоматично отгърна на последната страница и прочете заключението:
„Причина за смъртта: масивен кръвоизлив в резултат на прорезна рана при пълно срязване на лявата сънна артерия и лявата югуларна вена.“
„Властващия — помисли си тя. — Убийството е негово дело.“
Пусна страниците. Изведнъж погледът й бе привлечен към първата страница на доклада. Към детайл, който беше пропуснала в бързината да прочете заключението.
Това беше вторият абзац: „Аутопсията е направена на 16 юли 1999 година, в 22.15 ч. в мобилен лазарет, разположен в Дяково, Косово“.
Отвори другите две папки с фактите, дадени от патолога, и се фокусира направо към местоположението на аутопсиите.
Печ, Косово.
Дяковица, Косово.
— Аутопсиите са направени при полеви условия — поясни Дийн. — В някои случаи — направо примитивни. В палатки и при осветление с фенери. Без течаща вода. А останките за обработване бяха толкова много, че не насмогвахме да ги поемем.
— Това са били разследвания на военни престъпления — каза тя.
Той кимна.
— Аз бях с първия екип на ФБР, който пристигна през юни 1999 година. Отидохме по молба на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. В тази първа мисия участваха шейсет и пет души от нашите хора. Задачата ни беше да локализираме и запазим доказателствата в една от най-големите сцени на престъпление в историята. Събирахме балистични доказателства от местата на кланетата. Изровихме и направихме аутопсии на повече от сто жертви с албански произход и вероятно не успяхме да открием още няколкостотин. И през цялото време, докато бяхме там, убийствата продължаваха.
— Убийства за отмъщение — намеси се Конуей. — Напълно предвидими в контекста на онази война. Или на която и да е война. И двамата с агент Дийн сме бивши военноморски служители. Аз служих във Виетнам, а агент Дийн е участвал в Пустинна буря. Виждали сме неща, за които не сме в състояние да говорим, неща, които ни карат да се питаме защо човешките същества се смятат за по-добри от животните. По време на войната сърби убиваха албанци, а след войната албанската АОК18 убиваше сръбски граждани. Ръцете и на двете страни са доста изцапани с кръв.
— И в началото помислихме, че тези убийства са именно част от това — каза Дийн, сочейки снимките от местопрестъплението върху масичката за кафе. — Отмъщение след войната. Нашата мисия не беше да се справяме с върлуващото беззаконие. Бяхме там именно по молба на Трибунала, за да преработваме доказателствения материал от военни престъпления. Не тези.
— Но въпреки това ги преработихте — рече Ризоли, поглеждайки логото на ФБР върху доклада от аутопсията. — Защо?
— Защото ги разпознах като това, което са — отвърна той. — Тези убийства не се базираха върху етнически предразсъдъци. Двама от мъжете бяха албанци, а единият — сърбин. Но ги свързваше нещо общо — имаха млади съпруги. Привлекателни съпруги, които бяха отвлечени от дома си. При третата атака разпознах почерка на убиеца. Разбрах какво имаме насреща си. Но тези случаи попадаха под юрисдикцията на местната правна система, не на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, който ни бе извикал там.
— И какво бе направено? — попита Джейн.
— С една дума? Нищо. Нямаше арести, защото така и не беше идентифициран заподозрян.
— Разбира се, имаше следствие — добави Конуей. — Но помислете за ситуацията, детектив. Хиляди военни жертви, погребани в повече от сто и петдесет масови гроба. Чуждестранни умиротворителни сили, опитващи се да поддържат някакъв ред. Въоръжени разбойници, скитащи из бомбардирани села в търсене на причина да убиват. И самите граждани, даващи воля на стара омраза. Бил е истински Див Запад и престрелки са избухвали заради наркотици, семейни вражди или лична вендета. И почти винаги убийството се отдавало на етническото напрежение. Как можеш да отличиш едно убийство от друго? При толкова много убийства.
18
Армия за освобождение на Косово — терористична организация на етническите албанци в Косово, която в края на 90-те години на XX век се бори за отделянето на провинцията от Сърбия. — Бел.прев.