— И нас като теб ни държаха на тъмно. — Дийн се приведе напред, лицето му се озова толкова близо до нея, че вече не беше в състояние да се фокусира върху нищо друго, освен върху него. Конуей и всичко останало в стаята изчезна. — Когато прочетох VICAP доклада, изпратен от полицията във Фейетвил, пред очите ми изплуваха случаите от Косово. Убиецът все едно бе написал името си, толкова еднакви бяха характеристиките. Позицията на тялото на жертвата от мъжки пол. Типът острие, използвано за нанасяне на финалния удар. Порцелановата или стъклена чаша, поставена в скута на жертвата. Отвличането на съпругата. Незабавно взех самолет до Фейетвил и прекарах две седмици с местните власти, подпомагайки разследването им. Заподозрян така и не беше идентифициран.
— Защо не можеше да ми кажеш това преди? — попита Ризоли.
— Заради евентуалната самоличност на нашия извършител.
— Не ме интересува, дори да е генерал с четири звезди. Имах право да знам за случая във Фейетвил.
— Ако това беше от значение да идентифицираш бостънския заподозрян, щях да ти го кажа.
— Каза, че във Форт Браг са разположени четирийсет и една хиляди войници на активна служба.
— Да.
— Колко от тези мъже са служили в Косово? Предполагам, че си задал този въпрос.
Дийн кимна.
— Поисках списък от Пентагона с всички войници, чиято служба съвпада като места и дати с тези убийства. Властващия не е в списъка. Само няколко от тези мъже сега живеят в Ню Ингланд и излезе, че нито един от тях не е нашият човек.
— От мен се очаква да ти се доверя в това?
— Да.
Младата жена се изсмя.
— Това изисква невероятно голяма вяра.
— И двамата проявяваме невероятно голяма вяра тук, Джейн. Аз се обзалагам, че мога да ти имам доверие.
— За какво? Досега не си ми казал нищо секретно.
В последвалото мълчание Дийн погледна към Конуей, който кимна почти незабележимо. Така без думи те се договориха да я запознаят с тази толкова важна част от пъзела.
— Чували ли сте някога за „потапяне на овце“, детектив? — попита сенаторът.
— Предполагам, този термин няма нищо общо с истинските овце.
Той се усмихна.
— Не, няма. Това е военен жаргон. Става дума за практиката на ЦРУ понякога да взема за някои мисии войници от армията, обучени за специални операции. Така стана в Никарагуа и Афганистан, когато специалните оперативни групи на ЦРУ имаха нужда от допълнителни хора. В Никарагуа така отидоха много „тюлени“, за да минират пристанищата. В Афганистан влязоха Зелени барети, за да тренират муджахидини. Докато работят за ЦРУ, тези войници стават всъщност офицери на ЦРУ. Заличават ги от документацията на Пентагона. Армията не разполага с документация за тяхната дейност.
Джейн погледна към Дийн.
— В такъв случай списъкът, който ти е дал Пентагонът, имената на войниците от Фейетвил, служили в Косово…
— Списъкът беше непълен — довърши той.
— До каква степен? Колко имена липсваха?
— Не знам.
— Пита ли ЦРУ?
— Ето тук се натъквам на стени.
— Не са съгласни да назоват имена?
— Не трябва да го правят — намеси се Конуей. — Ако вашият извършител е участвал в черни операции зад граница, това никога няма да бъде признато.
— Дори ако тяхното момче сега убива на местна почва?
— Особено ако убива на местна почва — отвърна Дийн. — Това би било истинска катастрофа в отношенията с обществеността. Ами ако той реши да говори? Каква деликатна информация би могла да достигне чрез него до пресата? Мислиш ли, че ЦРУ иска да знаем, че тяхно момче нахлува в къщите и коли невинни граждани? Че се възползва от женски трупове? Няма начин това да бъде скрито от първите страници.
— И какво в такъв случай ви каза Управлението?
— Че нямат информация, която би могла да бъде отнесена към убийството във Фейетвил.
— Звучи като стандартен отговор, с цел да се отървеш от някого.
— Беше много повече от това — увери я Конуей. — Ден след като отправи това запитване към ЦРУ, агент Дийн беше изтеглен от разследването във Фейетвил и инструктиран да се върне във Вашингтон. Заповедта дойде директно от канцеларията на заместник-директора на ФБР.
Ризоли го гледаше, изумена от дълбоката секретност, в която бе забулена самоличността на Властващия.
— Ето кога агент Дийн се обърна към мен — каза сенаторът.