— Какво става?
Фрост се върна на линията.
— Ризоли?
— Къде си? — попита тя.
— Повикаха ме за едно десет шейсет и четири. Сега съм там…
— Защо реагираш на обаждания за проникване с взлом?
— Защото става дума за твоя апартамент.
Младата жена притихна, притиснала телефона в ухото си, и чу пулсациите на сърцето си.
— Тъй като не беше в града, временно прекратихме наблюдението на твоята сграда — обясни Фрост. — Съседката ти по коридор, в апартамент две-нула-три, се обадила. Мис, ъъъ…
— Спигъл — промълви Джейн. — Джинджър.
— Да. Изглежда много умно момиче. Казва, че работела като барманка в „Макгинти“. Прибирала се от работа и забелязала стъкло под пожарното стълбище. Вдигнала поглед и видяла, че прозорецът ти е счупен. Веднага се обадила на 911. Първият пристигнал на мястото полицай си дал сметка, че това е твоят апартамент. И ми се обади.
Дийн докосна ръката й с ням въпрос в очите. Тя не му обърна внимание. Изкашля се и успя да попита с измамно спокойствие:
— Взел ли е нещо?
Не беше нужно да казва името му — и двамата знаеха кой го е направил.
— Това ще трябва да ни кажеш ти, като дойдеш — отговори Фрост.
— Там ли си сега?
— В дневната ти съм.
Младата жена затвори очи; почти й се гадеше от ярост при мисълта, че непознати нахлуват в дома й. Че отварят шкафовете й, докосват дрехите й. Че се помайват над най-интимните й притежания.
— Струва ми се, че нищо не е пипнато — каза Фрост. — Телевизорът и CD-плейърът ти са тук. На кухненския плот има голям буркан с монети. Има ли нещо друго, което биха искали да откраднат?
Душевният ми покой. Разумът ми.
— Ризоли?
— Не се сещам за нищо.
Настъпи пауза. След което той добави тихо:
— Ще прегледам всичко с теб, сантиметър по сантиметър. Като се прибереш вкъщи, ще го направим заедно. Хазаинът вече закова прозореца, за да не влиза дъжд. Ако искаш да останеш известно време в дома ми, знам, че Алис няма да има нищо против. Имаме стая за гости, която никога не е била използвана…
— Аз съм добре — увери го тя.
— Това не е проблем…
— Добре съм.
В гласа й имаше гняв, и гордост. Най-вече гордост.
Фрост я познаваше достатъчно добре, за да не се впечатли и обиди. И каза невъзмутимо:
— Обади ми се веднага, щом се прибереш.
Дийн я наблюдаваше внимателно, докато Джейн затвори телефона. Изведнъж й стана непоносимо да я гледат, когато е гола и уплашена. Когато е изложила напълно уязвимостта си. Скочи от леглото, отиде в банята и заключи вратата. Миг по-късно той почука.
— Джейн?
— Смятам да си взема душ.
— Не ме изолирай така. — Почука отново. — Излез да поговорим.
— След като свърша.
Ризоли пусна водата. Влезе под душа не защото имаше нужда да се измие, а защото течащата вода правеше разговора невъзможен. Това бе шумна завеса, зад която можеше да се скрие. Докато водата удряше по нея, тя стоеше с приведена глава, опряла ръце в плочките на стената, борейки се със страха си. Представяше си как се стича по кожата й като мръсотия и изчезва с гъргорене в канала. Как се освобождава от нея, слой след слой. Когато най-после спря водата, вече се чувстваше спокойна. Пречистена. Подсуши се и в запотеното огледало успя да зърне лицето си; вече не беше бледо, а зачервено от топлината. Готово отново да заиграе предназначената за обществеността роля на Джейн Ризоли.
Излезе от банята. Дийн седеше във фотьойла до прозореца. Не каза нищо, само наблюдаваше как се облича, вдигайки дрехите си от пода, след като заобиколи леглото, чиито изпомачкани чаршафи бяха безмълвно доказателство за взаимната им страст. Едно телефонно обаждане беше сложило край на това и сега тя се движеше решително из стаята, облече блузата си, вдигна ципа на панталоните. Навън бе все още тъмно, но за нея нощта беше приключила.
— Ще ми кажеш ли? — попита той.
— Хойт е бил в апартамента ми.
— Знаят, че е той?
Тя се обърна към него.
— Кой друг би могъл да бъде?
Думите прозвучаха по-остро, отколкото бе възнамерявала. Младата жена се изчерви и се наведе, за да извади обувките си изпод леглото.
— Трябва да се прибирам.
— Пет часа сутринта е. Самолетът ти излита едва в девет и трийсет.
— Наистина ли очакваш да заспя отново? След това?
— Ще се прибереш в Бостън изтощена.