Д-р Айлс председателстваше аутопсията с обичайното си безстрастие. Помощникът й Йошима, със също толкова небрежен вид подреждаше инструментите и нагласяше ъгъла на лампите. И двамата гледаха на тялото на Ричард Йегър със студения поглед на учени.
Rigor mortis2 беше отминал откакто Ризоли бе видяла трупа предишния ден и сега тялото на д-р Йегър лежеше напълно отпуснато. Скочът беше срязан, боксерките — махнати и повечето кръв бе измита от кожата му. Лежеше с отпуснати покрай тялото ръце, с подути, морави длани, сякаш с оцветени като синини ръкавици, в резултат от съчетаването на силното пристягане и livor mortis.
Но сега всички се бяха фокусирали върху прорезната рана на врата му.
— Смъртоносният удар — обяви д-р Айлс. С линийка измери дължината на раната. — Четиринайсет сантиметра.
— Колко странно — не изглежда толкова дълбока — обади се Корсак.
— Защото е направена успоредно на линиите на Лангер3. Напрежението на кожата събира обратно краищата й, така че зейването на раната е малко. Но е по-дълбока, отколкото изглежда.
— Шпатулка? — намеси се Йошима.
— Благодаря. — Айлс пое инструмента и внимателно пъхна закръгления му дървен край в раната, като си мърмореше под носа: — Кажи а-а…
— Какво има, по дяволите? — възкликна Корсак.
— Измервам дълбочината на раната. Почти пет сантиметра.
Сега Айлс се надвеси с лупа над раната и се взря в червения прорез.
— Лявата сънна артерия и лявата югуларна артерия, и двете са срязани. Трахеята също е срязана. Нивото на проникване в трахеята, непосредствено под щитовидната жлеза ме навежда на мисълта, че вратът първо е бил изпънат, преди да се направи разрезът. — Тя вдигна поглед към двамата детективи. — Вашият незнаен извършител е дръпнал главата на жертвата назад и тогава е направил съвсем умишлен разрез.
— Екзекуция — додаде Корсак.
Ризоли си спомни как краймскоупът бе уловил сиянието на космите, полепнали по опръсканата с кръв стена. Космите на д-р Йегър, откъснати от скалпа му, докато острието е срязвало кожата.
— Какво е острието? — попита тя.
Айлс не отговори веднага. Вместо това се обърна към Йошима и заяви:
— Тиксо.
— Вече съм наредил няколко парчета.
— Аз ще уточнявам къде, а ти ще поставяш тиксото.
Корсак се изсмя стреснато, като разбра какво смятаха да направят.
— Ще го връзвате отново?
Айлс го изгледа сухо и същевременно — леко развеселено.
— Ти лепило ли предпочиташ да използваме?
— Това трябва да задържи назад главата му или нещо друго?
— Хайде, детективе. Скочът не би задържал дори вашата глава на място. — Погледна през лупата и кимна. — Така е добре, Йошима. Сега вече го виждам.
— Какво виждаш? — попита Корсак.
— Чудесата на тиксото. Детектив Ризоли, попитахте ме какво острие е използвал.
— Моля ви, кажете, че не е скалпел.
— Не, не е скалпел. Погледнете.
Джейн се приближи до лупата и надникна към раната. Срязаните краища бяха събрани с помощта на прозрачния скоч и сега можеше да се види по-ясно какво е било напречното сечение на оръжието. В единия край се виждаха успоредни бразди.
— Назъбено острие — промълви тя.
— На пръв поглед изглежда така.
Ризоли вдигна очи и срещна безмълвното предизвикателство в погледа на лекарката.
— Но не е?
— Самото режещо острие не е назъбено, защото другият край на разреза е абсолютно гладък. И забелязвате ли как тези успоредни драскотини се виждат само на около една трета от разреза? Не на цялата му дължина. Тези набраздени следи са направени при изваждането на острието. Убиецът започва разреза под лявата челюст и срязва към предната част на гърлото, завършвайки разреза точно в другия край на трахеалния пръстен. Неравностите се появяват, след като завършва рязането и леко извива острието, докато го вади.