— И какво тогава е причинило следите от бразди?
— Не режещия ръб. Това оръжие е имало бразди на задния ръб, те правят успоредните драскотини при измъкването на оръжието. — Айлс погледна събеседницата си. — Нож тип „Рамбо“ или оръжие за оцеляване. Нещо, което би използвал един ловец.
Ловец. Джейн погледна мускулестите рамене на Ричард Йегър и си помисли: „Това не е човек, който кротко би приел ролята на плячка“.
— Добре, нека изясним нещо — намеси се Корсак. — Тази жертва, д-р Културист, гледа как нашият извършител измъква голям, шибан нож тип „Рамбо“. И просто седи и го оставя да му пререже гърлото?
— Китките и глезените му са били вързани — отвърна Айлс.
— Не ми пука, дори да е бил целият овързан като Тутанкамон. Всеки мъж, в чиито вени тече червена кръв, би се извивал и съпротивлявал с всички сили.
— Той е прав — потвърди Ризоли. — Дори да си с вързани китки и глезени, пак можеш да риташ. Можеш дори да удариш с глава. Но той просто си е седял така, опрян в стената.
Д-р Айлс изправи гръб. Известно време не каза нищо, просто стоеше с царствен вид, сякаш лекарската й престилка беше жреческа одежда. Погледна към Йошима.
— Подай ми една мокра кърпа. Насочи онази светлина насам. Нека го избършем истински и да прегледаме кожата. Сантиметър по сантиметър.
— Какво търсим? — попита Корсак.
— Ще ви кажа, като го видя.
Малко по-късно, когато повдигна лявата ръка, Айлс забеляза следите отстрани на гръдния кош. Под лещата се виждаха две бледочервени подутини. Лекарката прокара скрития си в ръкавицата пръст по кожата.
— Белег от удар — заяви тя. — Това е тройна реакция на Люис.
— Люис какво? — попита Джейн.
— Тройна реакция на Люис. Характерна реакция на кожата. Първо виждаме еритема — червени петна — и после подуване, причинено от разширяване на кожни артериоли. И най-накрая, в третия стадий, се появяват изпъкналите белези в резултат на увеличената васкуларна пропускливост.
— Прилича на следа от „Тейзър“4 — каза Ризоли.
Айлс кимна.
— Точно така. Това е класическата реакция на кожата към електрическия шок от подобно на пистолета „Тейзър“ приспособление. Със сигурност е в състояние да извади всеки от строя. „Бум“ и той губи напълно невромускулния си контрол. Достатъчно дълго, за да даде възможност на някой да му завърже краката и ръцете.
— Колко време остават обикновено тези белези?
— При жив човек обикновено избледняват след два часа.
— А при мъртъв?
— Смъртта слага край на кожните процеси. Затова все още можем да ги видим. Макар да са съвсем бледи.
— Значи е умрял, преди да са изминали двата часа от електрическия шок?
— Правилно.
— Но един „Тейзър“ те поваля само за няколко минути — намеси се Корсак. — Пет, най-много десет. За да продължи да го контролира, трябвало е да бъде зашеметен отново с пореден електрошок.
— И затова ще продължим да търсим още следи — отвърна Айлс.
Тя прокара светлината по-надолу по торса. Лъчът освети безмилостно гениталиите на Ричард Йегър. До този момент Ризоли беше избягвала да поглежда към тази част от анатомията му. Винаги й се беше струвало, че е жестоко посегателство да зяпаш половите органи на труп, че това е поредното унижение за тялото на жертвата. Сега светлината беше фокусирана върху отпуснатия пенис и скротум и насилието над Ричард Йегър изглеждаше пълно.
— Ето още такива следи — каза Айлс, като избърса кървавото петно, за да открие кожата. — Ето, най-ниско на корема.
— И на бедрото му — промълви Джейн.
Айлс вдигна поглед.
— Къде?
Ризоли посочи издайническите следи, непосредствено вляво от скротума. „Значи такива са били последните, ужасни мигове на Ричард Йегър“ — помисли си тя. Напълно буден и в съзнание, но неспособен да помръдне. Неспособен да се защити. Здравите мускули, часовете, прекарани в спортната зала, в крайна сметка не са стрували пукнат грош, защото тялото не му се е подчинявало. Крайниците му са лежали безполезни, станали неизползваеми от електрическата буря, изпържила нервната му система. Бил е домъкнат в дневната от спалнята си, зашеметен като крава, поведена към кланицата. И подпрян на стената, за да не пропусне онова, което предстои.