Но ефектът от пистолета „Тейзър“ е кратък. Скоро мускулите потрепнали, пръстите се свили в юмруци. Наблюдавал изпитанието на съпругата си и гневът удавил тялото му в адреналин. Този път, когато се раздвижил, мускулите му се подчинили.
Опитал да се изправи, но тракането от падналата от скута му чаена чаша го издало.
Достатъчно бил само един импулс на „Тейзър“-а и той се сгромолясал като търкалящия се надолу по хълма Сизиф.
Джейн се взираше в лицето на Ричард Йегър, в леко отворените му клепачи, и мислеше за последните картини, които беше регистрирал мозъкът му. Собствените му крака, прострени безполезни пред него. Съпругата му, лежаща победена върху бежовия килим. И един нож, в стиснатия юмрук на похитителя, приближаващ, за да го убие.
В дневната е шумно; мъжете крачат напред-назад като затворени в клетка животни, каквито са всъщност. Телевизорът гърми, а металното стълбище, водещо до редица килии, дрънчи при всяка стъпка по него. Надзирателите никога не ни изпускат от очи. Наблюдателните камери са навсякъде — в банята, дори в района на тоалетната. Следят ни през прозорците на пункта на надзирателите, докато се движим из подобния на кладенец вътрешен двор. Виждат всяко наше движение. Поправителен център „Суза-Барановски“ е на шест нива, най-новото подобно заведение в масачузетската поправителна система, и е истинско техническо чудо. Ключалките са без ключове; задействат се от компютърни терминали в кулата на надзирателите. Командите ни се дават от безтелесни гласове по интеркоми. Вратата на всяка от килиите може да се отваря и затваря от дистанционно устройство, без да е нужна появата на човешко същество. Има дни, когато се питам дали някой от нашите пазачи е от плът и кръв или силуетите, които виждаме зад стъклата, са просто аниматронни роботи, с поклащащ се торс, с кимаща глава. Но независимо дали хора или машини, мен ме наблюдават, но това не ме смущава, защото не могат да надникнат в ума ми; не могат да влязат сред тъмния пейзаж на фантазиите ми. Това място принадлежи единствено на мен.
Докато седя в дневната и гледам новините в осемнайсет часа, аз се разхождам из същия този пейзаж. Говорителката, която се усмихва от екрана, извършва това пътуване с мен. Представям си тъмната й коса като черно петно върху възглавницата. Виждам потта, блестяща по кожата й. И в моя свят тя не се усмихва; о, не, очите й са широко отворени, разширените зеници напомнят бездънни кладенци, устните са изкривени от ужас. Гледам усмивката й, слушам извивките на гласа й и се опитвам да си представя как биха звучали виковете й.
Тогава на телевизионния екран се появява нова картина и мислите ми за говорителката се изпаряват. Някакъв репортер стои пред дома на д-р Ричард Йегър в Нютън. С мрачен глас съобщава, че два дни след убийството на лекаря и отвличането на съпругата му, не е арестуван никой. Вече съм запознат със случая на д-р Йегър и неговата съпруга. Сега се привеждам напред, взирайки се напрегнато в екрана, целият в очакване.
Най-сетне я виждам.
Камерата се приближава към къщата и я хваща в близък план, точно като излиза пред главния вход. Веднага зад нея се появява набит мъж. Двамата разговарят в предния двор, без да си дават сметка, че в този момент операторът ги снима в близък план. Чертите на лицето на мъжа изглеждат груби и непривлекателни с увисналите бузи и оскъдните косми, сресани назад върху голия скалп. До него тя изглежда дребна и ефирна. Мина доста време откакто я видях за последен път и ми се струва много променена. О, косата й е все така неуправляема грива от черни къдрици и е облякла поредния си морскосин костюм с панталони, с увиснало като торба на раменете й сако, с неподходяща за дребната й фигура кройка. Но лицето й е различно. Някога беше с четвъртити челюсти и уверено, не особено красиво, но въпреки това впечатляващо заради яростната интелигентност в очите й. Сега изглежда уморено и смутено. Отслабнала е. Виждам нови сенки по лицето й в падините под скулите й.
Внезапно тя забелязва телевизионната камера и поглежда към нея, поглежда право към мен, очите й като че ли ме виждат, като че ли дори аз я виждам, като че ли стои пред мен в плът и кръв. Двамата имаме обща история, съвместно преживяване, толкова интимно, че ни свързва завинаги като влюбени.