Д-р Цукер си сложи очилата и взе първата снимка. Без да каже нищо, само я съзерцава известно време, после посегна към следващата от поредицата фотографии. Единствените звуци бяха поскърцването на кожения му стол и заинтригуваното му промърморване от време на време. През прозореца на кабинета му Ризоли виждаше кампуса на Североизточния университет, почти празен в този летен ден. Само неколцина студенти се бяха отпуснали на тревата отвън, пръснали около себе си книги и раници. Младата жена се изпълни със завист към тези студенти, със завист към безгрижните им дни и невинността им. Към сляпата им вяра в бъдещето. И към нощите им, несмущавани от тъмни сънища.
— Казахте, че сте открили сперма — обади се д-р Цукер.
Тя отмести неохотно поглед от печащите се на слънце студенти, за да го насочи към събеседника си.
— Да. На онзи овален килим на снимката. Лабораторията потвърди, че е с различна кръвна група от съпруга. Информацията за това ДНК е вкарана в база данни на CODIS5.
— Кой знае защо се съмнявам, че този извършител може да бъде толкова невнимателен, че да позволи да бъде идентифициран чрез съпоставяне с данните в CODIS. Не, обзалагам се, че неговата ДНК не е в CODIS. — Цукер вдигна поглед от снимката. — Обзалагам се също, че не е оставил отпечатъци от пръсти.
— Нищо, което да успеят да различат засега. За нещастие в дома на семейство Йегър са минали поне петдесетина посетители след смъртта на майката на мисис Йегър. Което означава, че имаме работа с голям брой неидентифицирани отпечатъци.
Цукер се взря в снимката на д-р Йегър, облегнат на опръсканата с кръв стена.
— Това убийство е станало в Нютън.
— Да.
— Не е разследване, в което бихте взели участие по принцип. Защо сте замесена?
Вдигна отново очи и срещна погледа й със смущаваща настойчивост.
— Детектив Корсак ме помоли…
— Който е натоварен служебно със случая. Така ли?
— Така. Но…
— Няма ли в Бостън достатъчно убийства, които да ви запълват времето? Защо чувствате нужда да се заемете точно с това?
Джейн го гледаше право в очите с чувството, че той се бе промъкнал в мозъка й, че бърникаше из него, търсейки слабото й място, за да я измъчва.
— Обясних ви — отвърна тя. — Жената може все още да е жива.
— И вие искате да я спасите.
— А вие не искате ли?
— Любопитен съм, детектив Ризоли — рече Цукер, несмутен от гнева й. — Говорили ли сте с някого във връзка със случая „Хойт“? Имам предвид за въздействието, което ви е оказал лично на вас?
— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид.
— Срещнахте ли се с психотерапевт?
— Питате дали съм се срещала с психоаналитик ли?
— Това, което ви се е случило в онова мазе, трябва да е било доста страшно преживяване. Това, което ви е причинил Уорън Хойт, би преследвало всяко ченге. Оставил е белези, както физически, така и емоционални. Повечето хора биха получили травма. Внезапно нахлуване на спомени, кошмари. Депресия.
— Спомените не са забавни. Но съм в състояние да се справя с тях.
— Винаги сте била такава, нали? Работи върху издръжливостта. Никога не се оплаквай.
— И аз се оплаквам от това-онова, както всички останали.
— Но никога за неща, от които може да изглеждате слаба. Или уязвима.
— Не понасям вечно охкащите. Отказвам да бъда една от тях.
— Не говоря за вечните мърморковци. Имам предвид, че човек трябва да бъде достатъчно честен, за да признае, когато има проблем.
— Какъв проблем?
— Вие ще ми кажете, детектив Ризоли.
— Не, вие ще ми кажете. След като мислите, че съм бита карта.
— Не съм казвал такова нещо.
— Но го мислите.
— Използвахте думите „бита карта“. Така ли се чувствате?
— Слушайте, дошла съм заради това. — Посочи снимките от местопрестъплението на случая Йегър. — Защо говорите за мен?
— Защото, когато гледате тези снимки, виждате единствено Уорън Хойт. Просто се питам защо.
— Онзи случай е приключен. Минала съм на други случаи.
— Така ли? Наистина?
Въпросът, зададен съвсем тихо, я накара да замълчи. Негодуваше срещу опитите му да изследва душата й. Негодуваше най-вече, че беше разпознал истина, която не можеше да признае. Уорън Хойт наистина беше оставил белези. Беше достатъчно да погледне ръцете си, за да си спомни нанесените от него травми. Но най-тежката травма не беше физическа. Онова, което беше изгубила в тъмното мазе миналото лято, беше чувството й за непобедимост. Чувството на увереност. Уорън Хойт й беше показал колко уязвима е в действителност.