— Не съм дошла да говорим за Уорън Хойт — обяви Джейн.
— Но именно той е причината да дойдете.
— Не. Дойдох, защото виждам прилики между тези убийства. И не само аз ги виждам. Детектив Корсак също ги вижда. Така че нека се придържаме към темата, а?
Д-р Цукер я погледна с приятна усмивка.
— Добре.
— И така, какво ще кажете за този извършител? — Почука с пръст по снимката. — Какво можете да ми кажете за него?
Психологът се фокусира отново върху образа на д-р Йегър.
— Вашият непознат извършител очевидно е организиран. Но вие вече го знаете. Пристигнал е на мястото напълно подготвен. Резецът за стъкло, електрошоковият пистолет, скоч лентата. Успял е да подчини тази двойка толкова бързо, че започваш да се питаш… — Погледна събеседницата си. — Няма ли вероятност да има втори извършител? Партньор?
— Само два отпечатъка от обувки.
— Тогава вашият човек е изключително експедитивен. И педантичен и за най-малките подробности.
— Но е оставил сперма върху килима. Дал ни е ключ към самоличността си. Това е огромна грешка.
— Да, така е. И той със сигурност го знае.
— И така, защо я е насилил още там, в къщата? Защо не го е направил по-късно, на безопасно място? Ако е достатъчно организиран, за да осъществи влизане с взлом и контрол над съпруга…
— Може би това е истинската тръпка.
— Какво?
— Помислете. Д-р Йегър седи там, завързан и безпомощен. Принуден да наблюдава, докато друг мъж обладава неговата собственост.
— Собственост — повтори Ризоли.
— В ума на този извършител жената е точно това. Собственост на друг мъж. Повечето сексуални насилници не биха рискували да атакуват двойка. Те избират самотни жени, лесната мишена. Присъствието на мъж в картината я прави опасна. Този извършител обаче е трябвало да знае, че в картината има мъж. И е дошъл подготвен да се справи с него. Възможно ли е това да е част от удоволствието, част от възбудата? Да има публика?
Публика от един човек. Джейн сведе очи към снимката на Ричард Йегър, свлечен до стената. Да, това бе непосредственото й впечатление, когато влезе в дневната.
Погледът на Цукер се премести към прозореца. Минаха секунди. Когато заговори отново, гласът му прозвуча тихо и провлачено, сякаш се намираше в сънно състояние.
— Всичко е заради силата. И контрола. За доминирането над друго човешко същество. Не само над жената, но също така и над мъжа. Може би в действителност го възбужда именно мъжът, който е изключително важна част от тази фантазия. Нашият извършител знае какви са рисковете и въпреки това не може да устои на непреодолимото желание да осъществи импулсите си. Неговите фантазии го контролират, а той, на свой ред, контролира жертвите си. Той е всемогъщ. Доминиращият. Врагът му седи обездвижен и безпомощен и нашият извършител прави това, което е правила винаги армията на победителя. Взема плячката си. Изнасилва жената. Удоволствието му се подсилва от пълното поражение на д-р Йегър. Тази атака е повече от сексуална агресия — това е афиширане на мъжка сила и власт. Победа на един мъж над друг. Победителят, който си присвоява трофея.
Отвън студентите на поляната събираха съдържанието на раниците си, изтърсваха полепналата по дрехите си трева. Следобедното слънце къпеше всичко в златисто. „А какво ще донесе по-нататък денят на тези студенти?“ — запита се Ризоли. Може би вечер на свободни занимания и разговори, пица и бира. И здрав сън, без кошмари. Сънят на невинните.
Нещо, което никога вече няма да ми се случи.
Мобилният й телефон изчурулика.
— Извинете — каза тя и отвори.
Обаждаше се Ерин Волчко, от лабораторията за косми, влакна и друг дребен доказателствен материал.
— Изследвах парчетата скоч, взети от тялото на д-р Йегър — обяви Ерин. — Вече изпратих доклада по факс до детектив Корсак. Но знаех, че и ти ще искаш да се запознаеш с фактите.
— С какво разполагаме?
— Няколко къси кафяви косъма са залепнали за тиксото. Косми от крайника, отскубнати от жертвата при отлепването на лентата.
— Влакна?