— Значи е човешко дело?
— Точно така.
— А бирефрингенцията?
Джейн знаеше, че когато преминава през синтетично влакно, светлината често минава от другата страна, поляризирана в две различни равнини, сякаш блести през кристал. Двойното пречупване се нарича „бирефрингенция“. Всеки тип влакно има характерен индекс, който може да бъде измерен с поляризиращ микроскоп.
— Бирефрингенционният индекс на това синьо влакно е 0,063 — отвърна Ерин.
— Това характерно ли е за нещо конкретно?
— Найлон шест, шест. Използва се обикновено за килими, понеже е устойчив на петна, еластичен е и е здрав, формата на напречното сечение и инфрачервеният спектрограф на това влакно отговарят на един продукт на „Дюпон“, наречен „Антрон“, използван в производството на килими.
— И е тъмносиньо? — попита Ризоли. — Това не е от цветовете, които повечето хора биха използвали в домовете си. Прилича ми по-скоро на килимче за автомобил.
Ерин кимна.
— Точно този цвят, номер 802 син, отдавна се предлага като стандартен вариант в скъпите американски коли. „Кадилак“ и „Линкълн“, например.
Джейн разбра незабавно накъде бие това. И каза:
— От „Кадилак“ правят катафалки.
Ерин се усмихна.
— Както и от „Линкълн“.
И двете си мислеха едно и също: Убиецът работи с трупове.
Ризоли прехвърли през ума си всички професии, които работеха с мъртъвци. Полицаят и съдебният лекар, които се викат на мястото, където е открит самотен мъртвец. Патологът и неговият асистент. Директорът на погребално бюро и човекът, който мие, облича и подготвя мъртъвци за погребалната церемония. Човекът, който мие косата и слага грим, така че мъртвият да има представителен вид за последната си поява сред обичащите го хора. Мъртвият преминава сред процесия от живи пазачи и следи от това преминаване могат да полепнат по всеки, който се е докоснал до него.
Ризоли погледна събеседницата си.
— Липсващата жена. Гейл Йегър…
— Какво?
— Майка й е умряла миналия месец.
Джоуи Валънтайн се грижеше мъртвите да стават като живи.
Ризоли и Корсак стояха в ярко осветената стая за подготвяне на мъртъвците на „Уитни Фюнъръл хоум енд чапъл“ и наблюдаваха как Джоуи бърка в комплекта с гримовете си. Вътре имаше миниатюрни бурканчета с фон дьо тен, руж и червило на прах. Приличаше на комплект с театрални гримове, но тези кремове и ружове бяха предназначени да вдъхват живот на пепелявосивата кожа на трупове. Кадифеният глас на Елвис Пресли пееше „Обичай ме нежно“9, докато Джоуи залепваше моделиращ восък по дланите на трупа, за да запуши дупките и разрезите, оставени от множеството венозни катетри и срязвания на артерии.
— Това беше любимата музика на мисис Обър — обяви той, докато работеше, като от време на време хвърляше поглед към трите снимки, закрепени за статива, които бе поставил край масата за подготовка на трупа.
Джейн предположи, че това са снимки на мисис Обър, макар жената на тях почти да не приличаше на сивия, опустошен труп, върху който се трудеше сега Джоуи.
— Синът казва, че страшно си падала по Елвис — продължи да обяснява той. — Три пъти ходила до Грейсланд. Той донесе тази касета, за да я пусна, докато я гримирам. Винаги се старая да пускам любимата им песен или мелодия, знаете ли. Помага ми да получа усещане за тях. Можеш да научиш много за един човек само от музиката, която е слушал.
— Как би трябвало да изглежда един фен на Елвис? — поинтересува се Корсак.
— Знаете. Ярко червило. По-дълга коса. Нищо общо с онзи, който слуша Шостакович, да речем.
— А каква музика е слушала мисис Халоуел?
— Не си спомням.
— Работили сте с нея само преди месец.
— Да, но невинаги си спомням подробностите. — Джоуи беше приключил работата с восъка по дланите. Сега мина към тази част на масата, където се намираше главата на мъртвата, и застана там, кимайки в такт с „You Ain’t Nothing but a Hound Dog“10. Облечен с черни джинси и обувки „Док Мартинс“, той приличаше на успяващ млад художник, съзерцаващ празно платно. Само дето неговото платно беше студена плът, а работните му инструменти — четката за грим и бурканчето с руж. — Мъничко от бронзово румената светлина, струва ми се — измърмори той и посегна към съответното бурканче с руж. Започна да смесва цветове върху палитрата от неръждаема стомана с предназначената за тази цел шпатула. — Да, изглежда подходящо за едно старо момиче, фенка на Елвис.