Выбрать главу

— Не мога да отговоря — произнесе Айлс. — Все още.

— Повече от един ден? — настояваше Джейн.

— Да.

— Отвличането е станало в неделя през нощта. Възможно ли е да е мъртва още оттогава?

— Четири дни? Зависи от околната температура. Липсата на щети от насекоми ме кара да мисля, че до неотдавна тялото е държано в затворено помещение. Защитено от въздействието на околната среда. Стаята с климатик несъмнено би забавила разлагането.

Ризоли и Корсак се спогледаха; и двамата се бяха запитали едно и също. Защо извършителят би чакал толкова дълго, за да се отърве от едно разлагащо се тяло?

Радиостанцията на детектив Слийпър изпука и от нея прозвуча гласът на Дауд:

— Току-що пристигна детектив Фрост. Ванът на експертния криминален отдел също е тук. Готови ли сте за тях?

— Задръж така — отвърна Слийпър. Вече изглеждаше изтощен, омаломощен от горещината. Беше най-възрастният детектив в отдела, до пенсионирането му оставаха не повече от пет години, и нямаше нужда да се доказва. Той погледна към Ризоли. — Навлизаме в крайната фаза на този случай. Ти работиш с нютънската полиция по него?

Тя кимна.

— От понеделник.

— Значи ще бъдеш ръководител?

— Да — отвърна Джейн.

— Хей — възпротиви се Кроу. — Ние пристигнахме първи на местопрестъплението.

— Отвличането е станало в Нютън — каза Корсак.

— Но сега тялото е в Бостън — отговори Кроу.

— Мили боже! — възкликна Слийпър. — Защо, дяволите да го вземат, се караме за това?

— Случаят е мой — обяви Ризоли. — Аз съм ръководителят.

Погледна към Кроу, предизвиквайки го да каже нещо. В очакване обичайното им съперничество да се разгори, както бе ставало винаги. Видя как едното ъгълче на устата му се изви нагоре; това бе началото на грозно, подигравателно подсмихване.

Тогава Слийпър обяви по радиостанцията си:

— Сега главен следовател по случая е детектив Ризоли. — Погледна отново към нея. — Готова ли си за идването на хората от експертния криминален отдел?

Джейн вдигна очи към небето. Беше вече пет следобед и слънцето бе започнало да слиза зад дърветата.

— Нека идват, докато все още могат да виждат какво правят.

Местопрестъпление на открито с намерен труп при избледняващата дневна светлина не беше сред сценариите, които приветстваше. В залесените райони винаги можеше да се очаква да се появят диви животни, да разпръснат останките и да замъкнат доказателствен материал незнайно къде. Дъждът отмиваше кръвта и спермата, вятърът отнасяше влакната. Нямаше врати, с чиято помощ да направят мястото недостъпно за „бракониери“ и любопитните лесно можеха да преминат границите. Затова я изпълни нарастващо чувство, че трябва да се бърза, когато екипът започна претърсването на местопрестъплението. Донесоха метални детектори, мощни лупи и торбички за доказателствен материал, очакващи да бъдат напълнени с гротескни съкровища.

Когато излезе от залесената част и излезе на игрището за голф, Джейн беше потна и се чувстваше мръсна и уморена от борбата с комарите. Спря, за да махне клонките от косите си и да отдели бодлите от панталоните. Щом се изправи, погледът й попадна на някакъв мъж с русо-червеникава коса в костюм и вратовръзка, който стоеше край вана на съдебния лекар, притиснал мобилен телефон до ухото си.

Младата жена се приближи до полицай Дауд, който продължаваше да насочва хората из периметъра.

— Кой е онзи там с костюма? — попита тя.

Дауд погледна натам.

— Онзи ли? Казва, че е от ФБР.

— Какво?

— Показа си значката и се опита да мине. Казах му, че първо ще трябва да изясни този въпрос с теб. Този отговор явно не му се понрави.

— И какво прави тук човек от ФБР?

— Сварваш ме неподготвен.

Ризоли наблюдава още малко непознатия, смутена от появата на федерален агент. Като главен следовател на случая, тя не желаеше размиване на границите на авторитетите, а този мъж с военни маниери и бизнес костюм вече имаше вид на човек, който владее положението. Тръгна към него, но регистрира външно присъствието му едва когато застана непосредствено пред него.

— Извинете — започна тя, — разбрах, че сте от ФБР?

Той затвори с щракване мобилния си телефон и се обърна с лице към нея. Тя видя силни, ясно изсечени черти, и студен, непроницаем поглед.