В отговор той кимна отривисто.
— Ризоли.
— Какво е това с Бюрото? Бяха изпратили тук агент, който очакваше да бъде приет с отворени обятия.
Лейтенант Маркет кимна.
— Молбата дойде чрез канцеларията на ВПК.
Значи това беше одобрено от върха — канцеларията на Върховния полицейски комисар.
Джейн наблюдаваше как членовете на експертния криминален отдел прибират оборудването си и се насочват обратно към своя ван. Макар да се намираха в границите на град Бостън, това тъмно ъгълче на резервата „Стоуни брук“ изглеждаше така изолирано, сякаш се намираше в дълбок лес. Вятърът въртеше листа във въздуха и носеше миризма на загнило. През дърветата Ризоли виждаше подскачането в мрака на светлината от фенерчето на Бари Фрост, който развързваше лентата, ограничаваща сцената на престъплението, отстранявайки всяка следа от дейността на полицията. От тази нощ започваше постоянното наблюдение на мястото, защото копнежът на извършителя към разложението може би щеше да го привлече отново към този усамотен парк, към тази мълчалива горичка.
— Значи нямам избор? — попита тя. — Трябва да си сътруднича с агент Дийн.
— Уверих ВПК, че ще го направим.
— Какъв е интересът на ФБР към този случай?
— Ти попита ли Дийн?
— Това е все едно да говориш с ей онова дърво. Не получаваш нищо в отговор. Тази работа не ме радва особено. Ние трябва да му даваме всичко, но той не трябва да ни казва каквото и да било.
— Може би не си подходила както трябва към него.
Гневът се устреми из кръвта й като отрова, изстреляна със стреличка. Разбираше много добре какво означаваха думите му: „Такова ти е поведението, Ризоли. Винаги се държиш предизвикателно с мъжете“.
— Вие познавате ли агент Дийн? — попита тя.
— Не.
Смехът й бе изпълнен със сарказъм.
— Имате късмет.
— Виж, ще разбера каквото мога. Просто се постарай да работиш с него, нали?
— Кой казва, че не опитвам?
— Телефонното обаждане го казва. Чух, че си го изгонила от местопрестъплението. Подобни отношения не могат да бъдат определени като изпълнени с желание за сътрудничество.
— Той постави под въпрос авторитета ми. Налага се да уточним този въпрос. Аз ли съм натоварена да отговарям за случая? Аз или някой друг?
Последва пауза.
— Ти си натоварена.
— Вярвам, че тази информация ще достигне и до агент Дийн.
— Ще се погрижа да достигне. — Маркет се обърна и се загледа към гората. — Значи вече разполагаме с два комплекта останки. И двата са женски, така ли?
— Ако се съди по размерите на скелета и дължината на косата, вторият изглежда също е женски. Не са останали почти никакви меки тъкани. Това е работа на хищниците, но не се вижда очевидна причина за смъртта.
— Сигурни ли сме, че няма още в региона?
— Кучетата за откриване на трупове не намериха повече.
Маркет въздъхна тежко.
— Слава богу.
Пейджърът й завибрира. Джейн погледна към колана си и позна номера, изписан на дигиталния му екран. Канцеларията на съдебния лекар.
— Също като миналото лято — прошепна лейтенантът, все така загледан в дърветата. — Хирургът отново се захвана сериозно да убива.
— От жегата е — отвърна Ризоли, докато вадеше мобилния си телефон. — Тя кара чудовищата да излязат навън.
6
Държа свободата в дланта си.
Тя е приела формата на мъничък бял петоъгълник, на едната страна на който е отпечатано MSD 97. „Декадрон“, четири милиграма. Толкова хубава форма за хапче, не просто още едно скучно дискче или торпедовидна капсулка като толкова много други лекарства. Раждането на такъв модел изисква въображение, своенравна искрица. Представям си отговарящите за маркетинга служители на „Мерк фармасютикълс“, насядали около конферентната маса, да се питат един друг: „Как можем да направим тази таблетка незабавно разпознаваема?“. И резултатът е това петоъгълно хапче в дланта ми, наподобяващо малък скъпоценен камък. Пазя го отдавна, крия го в една малка цепка на матрака, чакайки подходящия момент да се възползвам от магията му.
Чакайки знак.
Седя свит на койката в килията си, поставил книга върху коленете. Наблюдателната камера вижда само един ученолюбив затворник, четящ събраните съчинения на Уилям Шекспир. Тя не може да вижда през кориците на книгите. Не може да види какво държа в ръката си.