— Правилно.
— Улицата е оживена — отбеляза Ризоли. — Превозните средства минават прекалено бързо през този завой. Плюс това, по ризата на жертвата има следи от гума.
— Нека ги погледнем отново.
Щом тръгнаха обратно към трупа, към тях се присъедини Бари Фрост, който най-сетне се беше появил от колата, с блед и смутен вид.
— Боже, о, боже! — изпъшка той.
— Добре ли си? — попита Джейн.
— Може би си мислиш, че съм пипнал поразяващ стомаха грип или нещо от този род?
— Или нещо от този род. — Винаги беше харесвала Фрост, винаги й беше допадала слънчевата му, неоплакваща се натура, и й беше неприятно да види гордостта му потъпкана така. Фрост сякаш подканваше към майчинско отношение, дори Ризоли, за която майчинските чувства бяха непознати. — Следващия път просто ще ти взема торбичка за повръщане — предложи тя.
— Знаеш ли — каза той, като продължаваше да се тътри след нея. — Наистина мисля, че става дума за грип…
Стигнаха до торса. Тиърни коленичи с пъшкане, ставите му запротестираха срещу това поредно насилие, и повдигна чаршафа. Фрост пребледня като платно и отстъпи крачка назад. Джейн се бореше с импулса да направи същото.
Торсът се беше разделил на две части на нивото на пъпа. Горната половина, облечена в бежова риза, бе ориентирана в посока изток-запад. Долната половина, със сини джинси, сочеше север-юг. Двете половини бяха свързани само от няколко влакна кожа и мускули. Вътрешните органи се бяха разпилели и лежаха на земята във вид на безформена маса. Долната половина на черепа беше раздробена и главният мозък бе излетял навън.
— Млад мъж, добре хранен, очевидно с южноамерикански или средиземноморски произход, някъде между двайсет и няколко и трийсет и няколко години — каза Тиърни. — Виждам явни фрактури на торакалната част на гръбнака, ребра, ключици и череп.
— Не може ли да го направи камион? — поинтересува се Ризоли.
— Определено е възможно камион да причини подобни масивни травми. — Лекарят я погледна, светлосините му очи я предизвикваха. — Но никой не е чул или видял такова превозно средство. Нали така?
— За жалост — не — потвърди тя.
Фрост най-накрая успя да вмъкне някакъв коментар.
— Знаете ли, не мисля, че това по ризата му са следи от гума.
Джейн се фокусира върху черните резки на предницата на ризата. Със скритата си в ръкавицата ръка докосна едно от петната и погледна пръста си. По латексовата ръкавица се беше появило черно петънце. Тя го съзерцава известно време, преработвайки в ума си новата информация.
— Прав си — заяви накрая младата жена. — Не е петно от гума. Грес е.
Изправи се и огледа улицата. Не видя окървавени следи от гума, нито останки от автомобил като парченца стъкло или пластмаса, които неизбежно биха се счупили при удара с човешко тяло.
За момент никой не проговори. Само се гледаха, сякаш единственото възможно обяснение внезапно си бе дошло на мястото. Сякаш в потвърждение на теорията, над главите им забуча самолет. Ризоли се загледа, премигвайки, нагоре, и видя как по небето се плъзга „Боинг“ 747, готов да се приземи на международното летище „Логан“, на пет мили североизточно от тях.
— О, боже! — изпъшка Фрост, като закри очите си от слънцето. — Какъв път е изминал. Кажете ми, че е бил вече мъртъв, когато е паднал.
— Вероятността е голяма — отвърна Тиърни. — Предполагам, че тялото му се е изплъзнало, щом колесниците са излезли навън, когато мястото за приземяване е наближило. При положение, че става въпрос за полет, идващ от чужбина.
— Да-а-а — проточи замислено Джейн. — Колко нередовни пътници опитват да се измъкнат от своята страна? — Погледна маслинения цвят на кожата на мъртвия. — Значи е идвал със самолет, да речем — от Южна Америка…
— Това означава, че е летял на височина поне 9 000 метра — рече Тиърни. — В камерите за прибиране на колесниците не се поддържа нормалното за земната повърхност налягане. Укрилият се там пътник без билет е бил изложен на въздействието на бързо намаляващото налягане. И на студа. Дори в разгара на лятото температурата на тази височина е под нулата. След няколко часа при подобни условия телесната му температура несъмнено е паднала и е изгубил съзнание поради липса на кислород. Или е бил вече смазан при излизането на колесниците, готвещи се за приземяването. Продължителното пътуване в камерата за колесниците вероятно вече е било причинило смъртта му.
Пейджърът на Ризоли прекъсна лекцията. А това със сигурност щеше да се превърне в лекция; д-р Тиърни тъкмо бе заговорил с любимия си професорски тон. Младата жена погледна изписания на пейджъра номер, но не го позна. Кодът показваше, че се обаждат от Нютън. Извади мобилния си телефон и набра номера.