Вътре я посрещна полиран дъбов под и стълбище, което се издигаше до катедрални висини. Навлизащата през витража на един от прозорците светлина падаше на земята във вид на разноцветни ромбове.
Джейн чу шумоленето на хартиените обвивки на обувките и в коридора тежко се появи подобен на мечка мъж. Макар да беше облечен по-скоро в бизнес стил, с вратовръзка с безупречен възел, въздействието се проваляше от мокрите петна под мишниците, направени от струящата пот. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите, оголвайки месести ръце с остри, тъмни косми.
— Ризоли? — попита той.
— Същата.
Той тръгна към нея, протегнал ръце, после се сети, че е с ръкавици, и отпусна длан.
— Винс Корсак. Съжалявам, че не можах да кажа повече по телефона, но днес всички имат радари. Една репортерка вече успя да се вмъкне тук. Голяма кучка.
— И аз така подочух.
— Виж, знам, че се питаш какво, по дяволите, правиш чак тук. Но аз проследих работата ви с Мур миналата година. Убийствата на Хирургът, имам предвид. Реших, че ще искаш да видиш това.
Устата й пресъхна.
— С какво разполагате?
— Жертвата е в дневната. Д-р Ричард Йегър, трийсет и шест годишен. Хирург-ортопед. Това е неговото жилище.
Джейн погледна към витража.
— Вие, момчетата от Нютън, работите по убийства сред по-високите етажи.
— Хей, не липсват и при вас, в бостънската полиция. Това не би трябвало да се случва тук. Особено такава необикновена гадост.
Корсак я поведе нататък по коридора, към дневната. Първото, което Ризоли видя, беше ярката слънчева светлина, нахлуваща през високата два етажа стена от прозорци, стигащи от земята до тавана. Въпреки големия брой хора, работещи на местопрестъплението, стаята изглеждаше просторна и дори гола с чисто белите си стени и лъскав дървен под.
И после видя кръвта. Колкото и убийства да беше виждала, първият поглед към кръвта продължаваше да я шокира. Подобна на опашка на комета следа от пръскаща артериална кръв бе стигнала до стената и потекла на струйки надолу. Източникът на тази кръв, д-р Ричард Йегър, седеше с гръб до стената и със завързани зад гърба китки. Беше само по боксерки, с изпънати напред крака и залепени със скоч глезени. Главата му беше клюмнала напред и закриваше раната, станала причина за фаталния кръвоизлив. Но не беше нужно да види разреза, за да разбере, че е дълбок, на сънната артерия и гръкляна. Вече беше прекалено добре запозната с онова, което става след нанасянето на подобна рана, и беше в състояние да разчете последните му мигове по шарките, изрисувани от бликащата кръв: шуртенето на кръв от артерията, напълването на белите дробове, вдишването й от жертвата през разрязания гръклян. Да се удавиш в собствената си кръв. Издишаните през трахеята капки кръв бяха засъхнали по голите му гърди. Ако се съдеше по широките рамене и мускулатурата, този мъж се е намирал в отлична физическа форма и несъмнено е можел да се съпротивлява срещу своя нападател. Но беше умрял със склонена глава, в поза на подчинение.
Двамата помощници от моргата вече бяха донесли носилката и стояха край тялото, обмисляйки кой беше най-добрият начин да преместят вдървения труп.
— Когато го видя в десет сутринта — обясни Корсак, — съдебната лекарка установи livor mortis1, а той беше напълно вдървен. Тя прецени, че смъртта е настъпила между полунощ и три часа сутринта.
— Кой го е открил?
— Медицинската му сестра. Тъй като не се появил в клиниката тази сутрин и не вдигал телефона, тя се качила на колата и дошла да види какво става. Намерила го около девет сутринта. Няма следи от съпругата му.
Ризоли погледна събеседника си.
— Съпруга ли?
— Гейл Йегър, трийсет и една годишна. Няма я.
Ледените тръпки, които Джейн бе усетила, когато се бе изправила пред главния вход на Йегър, се появиха пак.
— Отвличане?
— Казвам само, че я няма.
Ризоли се взря в Ричард Йегър, чието мускулесто тяло не изглеждаше подходяща партия за Смъртта.
— Разкажи ми за тези хора. За брака им.
— Щастлива двойка. Така казват всички.
— Винаги казват така.
— В този случай изглежда е вярно. Женени са само от две години. Купили тази къща преди година. Тя е операционна сестра в неговата болница, така че имат един и същ приятелски кръг, еднакъв работен график.
1
Състояние, при което след настъпване на смъртта, кръвта се събира в най-ниско разположените участъци на тялото. — Бел.прев.