— Твърде много общи неща.
— Да, знам. Аз щях да се побъркам, ако трябваше да бъда по цял ден с жена си. Но те, изглежда, са се разбирали добре. Миналия месец той си взел цели две седмици отпуск само за да си стои вкъщи с нея след смъртта на майка й. Колко според теб изкарва един хирург-ортопед за две седмици, а? Петнайсет-двайсет бона. Доста скъпа утеха й е давал.
— Трябва да е имала нужда от нея.
Корсак сви рамене.
— И въпреки това.
— Значи не сте открили причина да го е оставила.
— Още по-малко — да го наръга.
Джейн погледна към прозорците на дневната. Дървета и храсти блокираха гледката към която и да е от съседните къщи.
— Каза, че смъртта е настъпила между полунощ и три часа сутринта.
— Да.
— Съседите чули ли са нещо?
— Хората вляво са в Париж. Съседите отдясно спели непробудно цяла нощ.
— Влизането с взлом ли е?
— Кухненският прозорец. Мрежата против комари е била изкъртена, използван е резец за стъкло. Отпечатъци от обувки номер единайсет в цветната леха. Същите отпечатъци, оставени с кръв, в тази стая.
Полицаят извади носна кърпа и избърса мокрото си чело. Той беше от онези злочести хора, които се потяха неконтролируемо. Само за няколкото минути, откакто разговаряха, петната на ризата му се бяха уголемили.
— Добре, да го дръпнем леко от стената, без да го вдигаме — рече един от помощниците в моргата. — Ще го сложим така в чаршафа.
— Внимавай за главата! Плъзга се!
— О, боже.
Ризоли и Корсак замълчаха, докато поставяха д-р Йегър легнал на една страна върху чаршафа за еднократна употреба. В резултат на настъпилото след смъртта вкочаняване трупът бе застинал под прав ъгъл и помощниците обсъждаха как да го поставят на носилката в тази гротескна поза.
Погледът на Джейн ненадейно попадна върху нещо бяло, останало на пода там, където допреди миг бе седяло тялото. Тя коленичи и взе парченцето, което приличаше на мъничка отломка от порцелан.
— Счупена чаша за чай — обяви Корсак.
— Какво?
— До жертвата имаше чаша за чай и чинийка. Изглеждаха така, сякаш бяха паднали от скута му. Вече взехме отпечатъци от тях. — В отговор на въпросителния й поглед полицаят сви рамене. — Не ме питай.
— Символично дело на човешка ръка.
— Да. Ритуално чаено парти за мъртвия.
Джейн се взря в парченцето порцелан върху скритата си в латексовата ръкавица длан, обмисляйки значението му. Стомахът й се сви на топка. Ужасно усещане за нещо познато. Прерязано гърло. Завързване със скоч. Влизане нощем през прозорец. Жертвата или жертвите изненадани в съня си.
И липсваща жена.
— Къде е спалнята? — попита тя.
Макар да не искаше да я вижда. Страхуваше се да я види.
— Добре. Точно това исках да видиш.
По стените на коридора, който водеше към спалнята, висяха черно-бели снимки в рамки. Но в тях не позираше усмихнатото семейство, както можеше да се види в повечето домове, а голи жени, със замъглено или извърнато от обектива лице — анонимни торсове. Една от жените прегръщаше дърво, гладката й кожа беше притисната към грубата дървесна кора. Друга седеше, приведена напред, дългата коса падаше като водопад между голите й бедра. Трета жена се бе протегнала към небето, тялото й блестеше от потта, пролята в резултат от напрегнати физически усилия. Ризоли поспря, за да огледа килнатата на една страна снимка.
— Това е една и съща жена — рече тя.
— Това е тя.
— Мисис Йегър?
— Както изглежда отношенията им са били малко ексцентрични, а?
Джейн се взираше във фино тонизираното тяло на Гейл Йегър.
— Изобщо не мисля, че е ексцентрично. Снимките са красиви.
— Да, както и да е. Спалните са тук. — Той посочи нататък по коридора.
Ризоли спря на прага. Вътре имаше огромно легло с отметнати завивки, сякаш спящите в него хора бяха събудени внезапно в съня си. Найлоновите ресни на розовия като раковина килим бяха отъпкани в две пътечки, водещи от леглото до вратата, впоследствие съединяващи се в една.
— И двамата са били измъкнати в съня им — промълви младата жена.
Корсак кимна.
— Нашият извършител ги изненадва в леглото. Някак си успява да ги подчини. Връзва им китките и глезените. Мъкне ги по килима до коридора, където започва дървеният под.