— Имате предвид тази, която ви откри? Това ли е жената, за която фантазирате?
— Да. Името й е Джейн Ризоли.
18
Дийн се изправи и натисна бутона „Стоп“ на видеото. Екранът потъмня. Последните думи на Уорън Хойт увиснаха като вечно ехо в настъпилата тишина. Във фантазиите си той я бе събличал, оставяйки я без дрехите и достойнството й, свеждайки я до разголени части на тялото. Врат, гърди и корем. Джейн се запита дали сега Дийн я виждаше по този начин, дали споделените от Хойт еротични видения се бяха запечатали и в съзнанието на Дийн.
Той се обърна, за да я погледне. Никога не беше смятала, че изражението му може да бъде разчетено лесно, но в този миг гневът в очите му не можеше да бъде объркан.
— Разбираш, нали? — каза той. — В плановете му е влизало да видиш този запис. Направил ти е пътечка от трохи, която да следваш. Пликът с адреса на О’Донъл те заведе до самата О’Донъл. До неговите писма, до тази видеокасета. Знаел е, че в крайна сметка ще видиш всичко това.
Младата жена се взираше в тъмния телевизионен екран.
— Той говореше на мен.
— Точно така. Използва О’Донъл като свой посредник. Когато говори на нея, в това интервю, Хойт всъщност говори на теб. Разказва ти фантазиите си. Използва ги, за да те уплаши, да те унизи. Чуй какво казва.
Дийн върна лентата.
Лицето на Хойт се появи отново на екрана.
— Нощем ме държи буден. Мисля за това, което можеше да бъде. За удоволствието, което ми бе отнето. Цял живот педантично съм довършвал всяко нещо, с което се захващам. Така че това ме безпокои. Постоянно мисля за него…
Дийн натисна стопа и я погледна.
— Как те кара да се чувстваш това? Да знаеш, че си винаги в ума му?
— Много добре знаеш как ме кара да се чувствам.
— Както го знае и той. Затова е искал да чуеш това.
Дийн превъртя лентата малко напред и после натисна бутона за възпроизвеждане.
Очите на Хойт бяха мистериозно фокусирани в публиката, която не можеше да види.
— Мисля как ще й сваля дрехите. Колко са твърди гърдите й. И коремът й. Хубав, плосък корем…
Дийн натисна отново стопа. Погледът му я накара да се изчерви.
— Не ми казвай — изпревари го Джейн. — Искаш да знаеш как ме кара да се чувствам това.
— Разголена?
— Да.
— Уязвима.
— Да.
— Осквернена.
Тя преглътна с усилие и погледна встрани. И отвърна тихо:
— Да.
— Всичко, което е искал да почувстваш. Ти ми каза, че го привличали травмираните жени. Жените, които са били насилени. И сега той те кара да се чувстваш точно така. Само с изречените от видеозаписа думи. Да се чувстваш като жертва.
Погледът й се стрелна към него.
— Не — заяви Ризоли. — Не като жертва. Искаш ли да знаеш какво чувствам в действителност точно сега?
— Какво?
— Готова съм да направя на парченца този кучи син.
Отговорът бе роден от чисто бабаитство, думите се блъснаха във въздуха. Това го завари неподготвен и той я гледа намръщено няколко секунди. Виждаше ли какви усилия полагаше Джейн, за да се държи привидно безочливо? Беше ли усетил фалшивата нотка в гласа й?
Реши да атакува, за да не му даде шанс да види заблудата.
— Казваш, че дори тогава е знаел; знаел е, че рано или късно ще видя това? Че записът е бил предназначен за мен.
— На теб не ти ли изглежда така?
— Изглежда ми като фантазия на който и да е сбъркан тип.
— Не просто който и да е сбъркан тип. И не просто която и да е жертва. Той говори за теб, Джейн. Говори какво би искал да направи с теб.
По всичките й нервни окончания забиха аларми. Дийн отново обръщаше всичко на лична основа, насочваше го като стрела право към нея. Приятно ли му беше да я гледа как се гърчи? Това служеше ли на друга цел, освен да подклажда още повече страховете й?
— Когато е направен този запис, той вече е планирал бягството си — продължаваше младият мъж. — Спомни си, той е осъществил връзката с О’Донъл. Знаел е, че тя ще се съгласи да разговаря с него. Не е могла да устои на предложението. Била е отворен микрофон, записващ всяка негова дума, всичко, което е искал да чуят хората. И най-вече — ти. А после е задействал логична последователност от събития, довели до този момент, когато ти виждаш видеозаписа.
— Нима някой може да бъде толкова блестящ?