Неговите предсказания, че кралят ще умре по време на турнирен двубой от треска, която ще засегне главата му, е най-обикновена верига от разсъждения, която лесно може да се проследи: рицарските доспехи не могат да се пробият не само с парче от копие, но дори острието на това страшно оръжие не може да пробие бронята; единственото уязвимо място е шлемът, който има процеп за очите. При турнир добрият боец използва тази слабост в защитата и се цели в шлема. В двубой с краля никой не се стреми да го срази или победи, уважението към титлата винаги е действало, следователно всеки съперник на монарха знае какво да направи, та копието му да не събори краля от седлото, а да се разхвърчи при удара на парчета, което ще придаде на краля особена значимост. Сигурен съм, че е достатъчно копието да се измести встрани в момента на удара, по този начин съзнателно да се огъне и целта да бъде постигната — то да стане на трески. Остава да предположим, че подобен вариант е възможен веднъж на сто години.
Нострадамус постига целта си: той е във властта (1), в ръцете му е успехът (7) и той може да си отмъсти, може да започне шантажа си (8) — всички тези цифри са получени от датата на написване на първите три «Столетия»: 1558 година, допълнителни цифри 19 10 и 17 8 (точно тях анализирахме). Той може изцяло да се наслади на властта, ако използва силата (1) на пророчеството (9), което ще почива върху истинската власт на придворния астролог (10). Не бива да забравяме, че става дума за Средновековието, когато процъфтяват всички окултни науки, алхимията и магията. Точно затова Нострадамус е можел да убеди всички в благосклонността на звездите към него, в това, че притежава дарбата на пророк и медиум.
Началото е поставено, но целта още не е окончателно постигната. Нострадамус се нуждае от власт над света. Той пише последните седем «Столетия» през 1566 година; допълнителни цифри 18 9 и 16 7. Забележете, че трето и четвърто число вече са фигурирали в изчислението на датата, когато му е присвоена титлата придворен астролог (1555 година), но този набор от цифри е заемал първа и втора позиция. Подобно разместване на цифрите може да означава само едно: неговата цел — власт (1) на страха (6) над света (7), е постигната, тъй като от предсказанията му се страхуват, но това е страхът на отделни придворни и велможи, а Нострадамус се нуждае от страха на целия свят. Точно с тази цел той пише последните «Столетия»: силата и властта (1) на шантажа (8), ако това е под формата на участ, пророчество, съдба или неизбежност (9). Тук е върхът на неговото злодейство спрямо човечеството, а ако трябва да сме по-конкретни — спрямо християнския свят, който той обрича на умиране в страшни войни и стихийни бедствия. Дошло е време да се отмъсти за гоненията по отношение на семейството му. Ако още не сте забравили определящите цифри, сега е време да си ги спомните: 10 1 и 8 8 (изчисление на 1513 година). В крайната цел на предсказанието на Нострадамус тези цифри са записани без промени: 1 8, но тъкмо те определят последната точка в неговите предсказания 9 — мъст, обида, участ, обреченост.
Нострадамус е извършил «мръсното си дело» — отмъстил е на християнския свят за гоненията, които е преживяло семейството му, отмъстил е на цялата планета. Наистина е прав Йоан Богослов, когато пише в прочутото си Откровение: «Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест» (Откровение, 13:18).
Да запишем психоматрицата на изчислението на «откровенията» на Нострадамус, отнасящи се към 1566 година.
Допълнителни цифри:
1 566 1 89 167
| 111 | няма | 7 |
| няма | 5 | 8 |
| няма | 666 | 9 |
Виждате «числото на звяра», сега вече няма съмнения, че Нострадамус е използвал всичките си способности, за да тласне света към доброволно самоубийство, ако хората по вярват в неговите пророчества.
Трябва да напомним важната формула за съществуване на човешкия организъм, използвана от древните майстори по цигун в Китай: