Да анализираме цифрите, за да разберем принципа на предричането.
Смъртта на Екатерина II и Павел I са предсказани въз основа на това, че четвърто число в рождената дата съвпада с второ число в датата на смъртта. Това може да означава, че основната причина за раждането на човек стига до завършека си. Можем да твърдим, че в подобна ситуация те не са можели да избегнат смъртта, което кара Авел да си направи далечно заключение. Денят, когато всички научават за смъртта на Павел, става съдбовен и за самия Авел, тъй като 3-о и 4-о число (датата 12 март 1801 година) съвпада с 1-о и 2-о число в датата на смъртта на монаха — това е наборът от цифри 14 5.
Смъртта на Николай I не може да е била известна на ясновидеца, тъй като подобно съвпадение на цифри няма, но единственото, което той е можел да съобщи на императора, е, че ще стане безмилостен (8) към хората и ще има безгранична власт (10). Ако сравним допълнителните цифри в рождената дата на Авел и в датата на смъртта на императора, в първо и трето число във всяко от изчисленията на второ място (числата са двузначни) виждаме еднакви цифри: 0 и 8, което дава възможност на пророка да разбере истината (0) само по един-единствен параметър — 8, тази цифра отговаря за добрината и търпимостта, които не са били присъщи на Николай, и монахът го е отбелязал.
Колкото до предсказанието за трагичната гибел на Николай II и неговото семейство, можем да предположим, че тази смърт не е била предопределена и е имало възможност да се избегне. Като основание за подобно твърдение може да служи фактът, че в датите на раждането и смъртта съвпадат 1-о и 2-о число, които отговарят за бъдещето на човек, но тъкмо тези цифри дават право съдбата му да се промени. Както виждаме от изчислението, това са цифрите 34 7. Те означават следното: знанието (3), получено от човек (4), което му дава възможност да промени заобикалящия го свят (7), за да избегне предсказаните събития. Николай II обаче е избрал по-лесния за себе си път, което го води до трагедията. Той оставя решаването на проблема в ръцете на съдбата, късмета или успеха (7). Така че той сам става причина за собствената си и гибелта на цялото си семейство. Естествено, че това не освобождава от отговорност и осъждане действията на болшевиките, Ленин и преките изпълнители на смъртната присъда, но тази разправа е можела да се избегне, като предварително се предприемат мерки за отстраняване на самите изпълнители на присъдата. Императорът е бил длъжен да не допусне разцвета на болшевизма в Русия, но за целта Николай II е трябвало да предаде властта на брат си Михаил и само така е можело да се избегне нещастието, но той не го е направил.
Ако сравним датата на отчитане на времето преди отварянето на предсказанието (12 март 1801 година) и датата на разстрела на императора (17 юли 1918 година), ще открием смайваща връзка между предсказанието или предупреждението и това, което се е случило.
Дата на предсказанието 12 март 1801 година; числа 16 7 14 5.
Дата на разстрела 17 юли 1918 година; числа 14 7 22 5.
Както виждаме, в предсказанието се настоява (1) да му се вярва, то е логически обосновано (5) и дава съвет да се промени ситуацията в Русия (7). В датата на смъртта на императора и неговото семейство виждаме знанието за тази смърт (3), което не е било прието като план за действие (5), а е оставено на шанса (7). Изходът е ужасен, но още по-изненадващо е безгрижието на самия Николай II, който не е пожелал да се подчини на предсказанието на неизвестния монах. Не бива да се учудваме на това поведение на императора, тъй като неговият характер има значение 1, което говори за стремежа му да стане по-силен, отколкото е в действителност. Той старателно е играел ролята на император и е оставал абсолютно безволев човек, неспособен да вземе волево и отговорно решение.
Много е възможно точно заради това предсказание той да е напуснал Зимния дворец в деня на Кървавата неделя и да е дал на жандармеристите свобода на действие в случай на заплаха от страна на демонстрантите. Много е важно, че неговото второ число е 7, което не допуска подобно решение, следователно е станало преминаване на цифрите 7 в 6, което създава в психоматрицата на Николай II нов знак — 666, въплътил се напълно в събитията от Кървавата неделя, когато 777 са преминали в 666 (9 януари 1905: 25 7 7 7). Естествено, първоначален тласък на това преминаване са дали активните въоръжени действия на болшевиките, които са вървели в колоната. Но никой няма право да снема отговорността на Николай II, тъй като точно той е разчитал на късмет, когато е заповядвал свобода на действията с недоволните от неговото управление. Най-вероятно той се е надявал в клането да загинат онези, които са заплашвали него и семейството му. Трябвало е по-точно да разбере предсказанието, в което се говори за човек, който руши храмове, а хората са вървели към Зимния дворец с икони, следователно не е трябвало да се стреля по тях — това само е щяло да засили Антихриста, за който е говорил Авел.