От предложения от авторите на енциклопедията текст следва, че:
1. Крайцерът «Варяг» е най-добрият крайцер в света. Нека уточним. Неговият боен коефициент е бил равен на 14 бала, докато японският крайцер «Азама» е имал 55 бала. Можем да говорим за най-скоростния крайцер, тъй като «Варяг» е развивал скорост до 24 възела в сравнение с 20 възела при противниковите крайцери.
2. Според енциклопедията «Варяг» значително е повредил и извадил от строя броненосния крайцер «Азама», кой то е имал защитна броня, дебела 6 дюйма. Защото «Варяг» е имал най-големите 6-дюймови топове, но снаряд с подобен калибър не би могъл да пробие броня — това може само 8-дюймово оръдие, каквото е имало на канонерската лодка «Кореец».
3. Според А. Сергеев (автора на романа «Варяг»), който за написването на книгата е ползвал исторически източници, «Варяг» е произвел 1000 изстрела от всички видове оръдия, но не е успял да «достигне» противника, защото е започнал да обстрелва крайцера «Азама» от четири 8-дюймови оръдия, чиято далекобойност надхвърля 6-дюймовата артилерия. В крайна сметка всички снаряди на «Варяг» са потънали, без да стигнат до нито един от корабите на противника.
4. В енциклопедията се казва, че корабите (множествено число) е нямало как да се ремонтират бързо, но канонерската лодка «Кореец» е имала само една пробойна, на кораба не е имало нито един ранен, камо ли убит. Така че канонерската лодка по заповед на капитан Рудньов е била взривена, макар да е била напълно изправна и в бойна готовност, с пълен боен запас, тъй като през време на боя «Кореец» е произвел 49 изстрела и при това е потопил един миноносец, унищожил е двата главни крайцера «Азама» и «Такачихо». Точно това е накарало японската ескадра да престане да преследва руските кораби, когато поразеният «Варяг» е започнал да се оттегля към пристанището, а в това време «Кореец» е влязъл в бой с японската ескадра и й е нанесъл големи щети. Между другото бойният коефициент на «Кореец» е бил 0,05 бала!!!
5. Енциклопедията дори не споменава името на капитана на «Кореец» — това е Григорий Павлович Беляев. Жалко, но в енциклопедиите липсват сведения за този велик морски командир, който е устоял на два боя с японската ескадра, нанесъл е на неприятеля чувствителни поражения и не е допуснал да има нито един ранен на кораба, като е запазил канонерската лодка в пълна бой на готовност. Ето как нашата Родина си спомня своите истински герои.
Събитията се развиват по следния начин. На 26 януари 1904 година «Кореец» е притиснат между четири миноносеца, по него са изстреляни 3 торпеда, които не успяват да го засегнат. След успешната маневра Беляев принуждава миноносеца «Цубаме» да заседне в плитчините, с два предупредителни изстрела спира «Такачихо» и предприема таран срещу миноносеца «Хато», от който той побягва. Капитан Рудньов строго осъжда действията на Беляев, спасил екипажа и кораба и дал урок на японците.
На 27 януари 1904 година «Варяг» излиза напред, защото е много бързоходен. «Кореец» го следва (при максимална скорост 10 възела срещу 24 на «Варяг»). Но крайцерът всеки път спира да изчака изоставащия си партньор. Точно заради поредното такова спиране «Варяг» се превръща в мишена за далекобойните оръдия на «Азама». Руският крайцер открива ответен огън, като не смята да срази врага, а само да не го допусне близо до себе си. На «Кореец» предварително (още в пристанището) са отсечени всички дървени надстройки и мачти, за да не избухне пожар, пък и прицелът се насочва към корабните мачти.
Когато след 25-минутен бой «Варяг» обръща назад, защото е цял в огън и с повреден рул, «Кореец» започва да обстрелва последния миноносец на японската ескадра и го потапя с два изстрела. След това започва престрелка с броненосеца «Азама» (чийто боен коефициент е 55, докато на «Кореец» е 0,05). Броненосецът е изваден напълно от строя, а боят завършва с разстрел на крайцера «Такачихо», който също понася сериозни за губи. «Кореец» е принуден да прикрива оттеглянето на «Варяг», а японската ескадра не рискува да преследва храбреца.