2 7, но ги четем в обратен ред — 72, тъй като анализът се извършва от края на датата — на кораба възниква пожар (7 — огън, и то вътре в корпуса, тъй като външният огън се означава с цифрата 4), който води до взрив (2) или до блокиране на изхода (2 — изход или път) за екипажа. Знаем, че точно след този нещастен случай е разработена по-съвършена система за евакуация на екипажа в случай на пожар.
Извод: особено сериозно трябва да се отнасяме към датата на старта на космическия кораб, която има второ допълнително число 6. Това означава неуспешен завършек на целия експеримент. Отрицателният резултат може да бъде отстранен от самата Природа, която допуска подобен експеримент и размества цифрите 6 и 7 по известния преход на 6 в 7. Примерът за подобен преход е известен.
3. Среща на американските астронавти с Порфирий Иванов, когато са се намирали в лунна орбита. Тогава възникват трудности със скачването на лунния кораб и орбиталния блок. Тя е успешна едва след шестия опит — на 5 февруари 1971 година.
Допълнителни цифри:
5 2 1971 25 7 15 6
Причини за аварията: 15 и 6 — стремеж или желание, воля (1) на Земята или планетата (5) да унищожи, убие (6) астронавтите.
В дневника на Порфирий Иванов е записано: «Природата беше против присъствието на хора на Луната и тя реши да ги спре.»
Резултат от полета: 25 7 — диалогът, разговорът или преговорите (2) със Земята или планетата (5) са дали положителен резултат (7), успехът съпровожда астронавтите, но едва след като в илюминатора се показва лицето на беловласия старец, впоследствие оказал се П. Иванов, един от астронавтите — Е. Мичъл го познава, когато го вижда на корицата на списание «Огоньок». Самият Порфирий Корнеевич разказва, как трябвало да скланя Природата да пусне хората на Земята, точно затова е правилно да казваме, че цифрата 5 в дадения случай означава Луната, проявила своя нрав.
Както добре виждаме от изчислението (четвърто число е 6, а второ — 7), извършва се преход на 6 в 7, който се дължи на усилията на П. К. Иванов.
«Братята по разум» «Крият» Марс от жителите на Земята
Както знаете, на 4 януари 1999 година САЩ изстрелват автоматична сонда към Марс с цел търсене на вода (според китайските учения водата отговаря на цифрата 6).
Допълнителни цифри:
4 1 1999 33 6 25 7
Второто число е 6 затова има опасност от неуспешно изстрелване на спътника. Ако все пак той стигне до повърхността на Марс, несъмнено вода ще се намери, тъй като така го показва пак същата цифра 6.
В случай на неуспех на експедицията, можем да предположим, че станцията ще изчезне безследно, както вече стана с «Фобос» и други пратеници до червената планета. Много е възможно пряко техническо (3) унищожаване (6) на земната техника (3), точно така можем да тълкуваме цифрите 33 6.
Извод: Резултат от изстрелването на американската сонда на 4 януари 1999 година може да е следното.
1. Изчезване на спътника в момента, когато стигне до Марс или дори след като кацне на планетата. Най-вероятно тогава той ще бъде унищожен от «чужда», неизвестна техника на друга цивилизация. Ще отбележим, че аварията трябва да стане точно близо до планетата или на самата нея след кацането, но не и по време на полета на апарата.
2. На Марс ще бъде намерена вода.
3. Първият вариант е вероятен, тъй като преди това изстрелване всички програми за усвояване на Марс са били неуспешни.
4. В полза на успешното завършване на програмата могат да свидетелстват трето и четвърто число 25 и 7, които могат да се тълкуват като: енергията (2) на планетата (5 — най-вероятно се има предвид Марс) не е агресивна и спомага за изпълнение на поставената пред сондата задача — да намери вода, което е отразено в първо и второ число; техниката или сондата (3) получава знание (3) за вода (6). Да се върнем към 1988 година, когато от Русия към спътника на Марс Фобос са изпратени два летателни апарати, наречени на крайната цел на полета: «Фобос-1» и «Фобос-2». След като разгледах всички специализирани и научнопопулярни издания от 1988–1991 година и не открих в тях нито една сериозна статия за експедицията на «Фобос» към Марс, се запитах: «Какво стана с апаратите и научната програма, в името на която са били създавани тези сложни уреди?» Едно от обясненията звучи така: «10 дни преди да се приближи до Фобос, „Фобос-1“ спря да работи» (сп. «Космические исследования»). Има още две кратки справки: на 28 февруари 1989 година се извършва първият сеанс на изследване на спътника на Марс от «Фобос-1», който завършва с неуспех, тъй като процесорът дава погрешна команда на спектрометъра и снимката не е направена, защото обектът на изследване не е улучен. На 25 март 1989 година се провежда вторият (и последен) сеанс, който е успешен, снимани са две трасета върху повърхността на Фобос. След известно време «Фобос-1» престава да съществува. Апаратът «Фобос-2», насочен не към спътника на Марс, а към самата планета, продължава да работи, но от него вече никой не се интересува, тъй като програмата е окончателно провалена.