Нека се опитаме да си обясним неуспешния експеримент, като разгледаме датите на старта на космическите апарати и датите на двата сеанса на «Фобос-1».
Старт на «Фобос-1»: 7 юли 1988 година.
Изчисление на допълнителните цифри:
7 7 1988 40 4 26 8
Причини за изследване на Фобос с апаратите: 26 и 8 — нееднозначно (2) разбиране на причините за миналите неуспехи (6) в изследването на Марс и неговите спътници. Стремежът да научат истината (8) тласка хората към изразходване на сили (2) и средства (6), за да се установят истинските причини (8).
Цел на полета на «Фобос-1»: 40 и 4 — да се провери теорията на академик И. Шкловски за евентуалната празнота вътре във Фобос (4 — тяло на спътника и 0 — празнота), която той изказва през 60-те години на миналия век. За целта се планира кацане на Фобос (4).
Старт на «Фобос-2»: 12 юли 1988 година.
Изчисление на допълнителните цифри:
12 7 1988 36 9 34 7
Причина за изстрелването на втория спътник: 34 и 7 — интерес (3) на хората (4) към света (7).
Цел на апарата «Фобос-2»: 36 и 9 — техническа (3) поддръжка и застраховане на първия апарат в случай на неуспех (6), събиране на обикновена информация (9) за Марс и запис на цялата информация за полета от двата апарата (9).
Първи, неуспешен сеанс на изследванията с апарата «Фобос-1»: 28 февруари 1988 година.
Изчисление на допълнителните цифри:
28 2 1988 39 12 35 8
Причина за неуспеха на този сеанс: 35 и 8 — техниката (3) на земните жители (5) се е контролирала от живи организми (8).
Резултат от сеанса на изследванията: 39 и 12 — бордовият компютър (3) получава повреда в блока на паметта (9), която е напълно целенасочена (1) с използване на енергийна намеса (2).
Втори, успешен сеанс на изследванията чрез апаратурата «Фобс-1»: 25 март 1989 година.
Изчисление на допълнителните цифри:
25 3 1989 37 10 33 6
Причина за «успеха» на втория сеанс: 33 и 6 — «чужда» техника (3) «поправя» бордовия компютър, като му изпраща лъжлива информация (6).
Резултат от втория сеанс: 37 и 10 — техниката (3) сработва точно и успешно (7) — това е, което знаят изследователите на Земята, а крайният резултат — 10 — е едничката цел (1) на хората да се изпрати «празна» информация или никаква (0).
Интересно и интригуващо звучи признанието на специалистите по космически изследвания, че няма защо да се вярва на резултатите от «успешния» сеанс, тъй като качеството им не позволява да се правят изводи. На снимките от Фобос, направени от американските орбитални станции, ясно се вижда, че спътникът на Марс има кратер с диаметър 10 км, докато максималните размери на самия спътник са 15 км. Странно е как при такъв силен удар Фобос не се е разцепил. Съмнение предизвиква метеоритната природа на това кратероподобно образувание, още повече, че от ръба на кратера настрани има бразди с дълбочина 20 и ширина 100 м, които се точат на по няколко километра и са почти успоредни. Можем да предполагаме по-скоро, че въпросният кратер е изкуствена площадка за кацане, която може да се използва и за старт на сонди от недрата на Фобос по дължината на насочващите канали, нарочно изградени на спътника. Не е тайна, че много от военните обекти на Земята се маскират с блокове от каменни плочи като естествени откоси или хълмове, но основата им е метал на или железобетонна конструкция.
Кратерите са антени, насочени към далечни светове
Най-вероятно е Фобос наистина да е кух и вътре да има космическа база на разумни същества. Помислете: спектралният анализ на Халеевата комета, пръстените на Сатурн и полярните шапки на Марс съвпадат. Което може да говори, че кометата и пръстените може да са изкуствено създадени от неизвестна цивилизация за извършване на наблюдения на планетите от Слънчевата система от борда на кометата. Тя също е куха и само отвън е «маскирана» като буца лед, но същевременно този лед е марсиански! Не ви ли се струва интересен фактът, че спътниците на Сатурн Тетия и Мимас имат кратери респективно по 400 и 130 километра. Нека си спомним за кратера на Фобос. Как тези космически тела са оцелели при сблъсък с друго космическо тяло, щом: «Един от най-големите метеоритни кратери на Земята се намира в щата Аризона (САЩ). Неговият диаметър е над 1200 м (сравнете: на Земята-1, 2, на Фобос-10, на Тетия-400, на Мимас — 130 км), а масата на образувалия го метеорит е около 200 000 тона»?