За да се образува кратер от само 1,2 км, е необходима маса от 200 хиляди тона, докато за образуването на кратер с размери:
— 10 км — небесното тяло трябва да е с маса 1,7 милиона тона;
— 130 км — тяло с маса 21,7 милиона тона;
— 400 км — тяло с маса 66, 8 милиона тона.
Такива маси могат да се сравняват с масите на астероиди. Малко е вероятно подобен сблъсък да е довел само до образуването на кратер. Най-учудваща е правилната форма на кратерите на спътниците на Сатурн, които приличат на антени на радиотелескопи. Едно е сигурно — че в Слънчевата система човешката цивилизация не е създавала изкуствени тела и стационарни лаборатории с подобен мащаб.
Колкото и да е чудно, постепенно стигнахме до необходимостта да разгледаме евентуалното съществуване на извънземни цивилизации, тъй като много факти говорят, че близо до нас съществуват други разумни и технически оборудвани същества, способни да влияят върху нашата дейност при изследването на космоса и другите планети от Слънчевата система.
Няма да започваме с разказите на многобройни свидетели, видели «братя по разум» с очите си и дори пребивавали в така наречените летящи чинии. Анализът на подобни свидетелства, колкото и да е обиден за «очевидците», най-често ни връща към аналогията с тайнствения Неси, при което стремежът на човек да се прочуе го кара да предприема различни и дори опасни за живота и здравето си действия.
Както вече казахме, в историята на Земята е известен един случай на катастрофа с космически кораб от чужда планета. Става дума за Тунгуския метеорит, паднал на 30 юни 1908 година. Вече разгледахме и подробно анализирахме допълнителните цифри на това събитие и стигнахме до извода, че това може да е била космическа безпилотна сонда, претърпяла авария и паднала на Земята. Но ако направим сравнение на допълнителните цифри от датата на катастрофата и аналогичните цифри в етапите на усвояване на космоса от човечеството, ще намерим по-интересен вариант за обяснение на събитията.
| Събитие | Дата | Първо число | Второ число | Трето число | Четвърто число |
|---|---|---|---|---|---|
| Падане на Тунгуския метеорит | 30.6.1908 г. | 27 | 9 | 21 | 3 |
| Първо кацане на Луната, «Луна-9» | 3.2.1966 г. | 27 | 9 | 21 | 3 |
Това е единствената подходяща по допълнителни цифри дата, която съвпада напълно по всички допълнителни цифри. От което можем да си направим извода, че Тунгуският метеорит наистина е бил безпилотна сонда, чиято основна задача е била да кацне на Земята, а напълно е възможно да е трябвало да стигне до повърхността на Луната и да се прилуни. Но станалата авария го е довела на Земята, където той е бил взривен от системата за самоунищожение в случай на неуспешно кацане.
Възниква доста интересна версия за появата на някои най-правилни по форма кратери на Луната. Те може да са се появили в резултат на аналогични аварийни сблъсъци с «чужди» пратеници, които са се самоунищожили. Анализирането на повърхността на тези кратери трябва да покаже стопилка, приличаща на тази от действието на ядрен или термоядрен взрив, тъй като сондата би трябвало да се унищожи напълно, което е възможно само в резултат на мощен ядрен взрив, но най-сигурно — в резултат на пълна анихилация на сондата с предварително приготвено антивещество.
Колкото и да е странно, нито една от версиите, обясняващи Тунгуския феномен, не предполага сблъскване между Земята и малка комета, която да се е взривила в атмосферата на планетата. От хиляди години тези странни космически скитници посещават Слънчевата система, като плашат или смайват хората с чудните си опашки.
Кометите са…
До днес няма стройна теория за образуването на кометните ядра и самите комети, която да отговори на въпроса: «От къде се вземат кометите?» Повечето астрономи са съгласни само с едно — че кометите долитат до Слънцето от междузвездното пространство. Дори и това предположение е достатъчно, за да ги приемем за пратеници от светове, които са ни неизвестни.
Сред кометите, които астрономите познават, се срещат някои много необичайни и те могат да бъдат смятани за изкуствени спътници. Кометата Аренда Ролан например, забеляза на през 1956 година. Тя е имала две различни опашки, едната от които — във вид на остро копие, насочено към Слънцето. Нещо повече, преди опашката й да се появи, тя е излъчвала радиосигнали на две честоти: 11 и 0,5 метра, като последните са били толкова стабилни, че е можело да се обяснят само с изкуствен източник на радиовълни. Сякаш се е опитвала да влезе във връзка с астрономите от Слънчевата система. Кометата е променила орбитата си на 4 минути от предварително изчислената траектория на полета. За да изпълни подобна маневра, нито един от съвременните реактивни двигатели не би имал толкова мощност, което говори за голямата мощност на устройството, извършило тази маневра. Изместването не е било случайно, тъй като в резултат на незначително отклонение кометата е минала доста близо до всички планети от Слънчевата система. Подобни комети е имало много и специалистите ги сравняват с космически кораби, използващи при движението си правотокови термоядрени и дори фотонни двигатели. Но е невъзможно да се занимаваме с изследване на всяка от тези комети чрез метода на цифровия анализ, тъй като само в един от случаите има подробно описание на промените на кометата с посочени точни дати.