Образец за разполагане на цифрите в психоматрицата: и цифрата 0.
| 1 | 4 | 7 |
| 2 | 5 | 8 |
| 3 | 6 | 9 |
За да попълним психоматрицата, трябва да запишем всички еднакви цифри в онези квадратчета, към които те се отнасят.
Психоматрица, получена от изчисляване на датата:
| 111 | 4 | 77 |
| няма | няма | 8 |
| 333 | няма | 99 |
2000 година и особености при изчисляване на психоматрицата
Този малък раздел е необходим, за да избегнем евентуалните грешки при направата на изчисления след 2000 година, защото си има две причини, които ще разгледаме въз основа на два лесни примера.
Пример 1: да изчислим психоматрицата за 1 януари 2000 година или 1 1 2000:
Първо число: 1+1+2+0+0+0=4
Второ число: трябва да се получи от първото, ако то е двузначно. В нашия случай първото число е еднозначно, затова ще му прибавим нула (0) — това няма да промени числото, но ще ни даде възможност да изчислим второ то число: 4+0 = 4 — това е второто число;
Третото число: 4–2×1=4–2=2
Четвъртото число: третото число е еднозначно, следователно ще го съберем с нула (0), което няма да промени третото число и ще запази правилото за изчисляване на четвъртото число: 2+0=2 — това е четвъртото число.
Резултатът от изчислението е: 1 1 2000 44 2 2,
психоматрицата е: и 000.
| 11 | 44 | няма |
| 222 | няма | няма |
| няма | няма | няма |
Напълно е възможно подобна психоматрица да шокира мнозина от читателите, защото в нея липсва голям брой цифри. В следващата глава ще учим как се преодолява това, а сега нека разгледаме още един пример, като запомним предварително, че ако първото или третото число са еднозначни, за изчисляване на второто или четвъртото число трябва да събираме всяко от тях с нула, което ще запази правилото за изчисляване.
Пример 2: Да изчислим психоматрицата на 7 януари 2000 година или 7 1 2000:
Първо число: 7+1+2+0+0+0=10;
Второ число: 1+0=1;
Трето число: 10–2×7=10–14=?! — получава се отрицателно число.
Преодоляването на проблема с отрицателното число е лесно. За целта трябва да знаем, че изваждането е начин за сравняване на две числа помежду им, следователно можем да разместим тези числа и да запишем: = 14–10 = …10–2×7 = 14–10=4 — третото число.
Четвъртото число: 4+0 = 4 (правилото от първия пример).
Така ще можем да премахнем евентуалните трудности в изчисляването.
Методът на времевите интервали и неговите особености
Методът на времевите интервали подробно беше изложен в първата книга, но е желателно да се изяснят особеностите на използването му в практиката. Трябва да знаем, че да създадем нова цифра в конкретно квадратче, като се занимаваме с «игра на цифри», означава да се утешаваме, че са на стъпили положителни промени с конкретното лице, което ни интересува. Да напишем едно число върху лист хартия и да го създадем на практика са две напълно различни действия. Нека се опитаме да си изясним всичко това с помощта на конкретни примери. За целта обаче трябва още веднъж да разгледаме самото правило за получаване на допълнителни цифри чрез използване метода на интервалите.
Правило на «силната» линия
Всяко хилядолетие се дели на пет интервала от по 200 години, като всеки интервал получава определен номер на времеви период, а именно:
Първи период — от 0 до 199 година, от 1000 до 1199 година, от 2000 до 2199 година;
Втори период — от 200 до 399 година, от 1200 до 1399 година, от 2200 до 2399 година;
Трети период — от 400 до 599 година, от 1400 до 1599 година, от 2400 до 2599 година;
Четвърти период — от 600 до 799 година, от 1600 до 1799 година, от 2600 до 2799 година;
Пети период — от 800 до 999 година, от 1800 до 1999 година, от 2800 до 2999 година и т. н.
Правило: номерът на периода показва минималния брой цифри в линията, способен да «породи» допълнителна цифра в едно от цифровите квадратчета, които изграждат дадената линия. Тази линия ще се нарича «силна».
Пример 1. Да разгледаме датата 15 август 1957 година