— Аз съм почти на четири години — отвърна Люси, когато я попитаха за възрастта й.
— А вие на колко години сте? — попита на свой ред тя, като посочи с изцапания си с крем пръст към Флора и баща й.
Когато чу отговора им, тя размисли за момент, след което заяви:
— Мисля, че маминка и мама са също на толкова години. Но мама отиде във Франция, за да живее с маминка. Тя мрази мръсотията, каза татко. А и тук нямаме павирани улици — допълни тя, като удължи „и“-то на „павирани“. — Обичам моето пони Бърди и никога не съм виждала павирани улици. А вие?
— В града, в който живеем има много павирани улици, но аз обичам и селото — отвърна Флора. — Какъв цвят е понито ти?
— То е нашарено. Братовчед ми Рейвън ме научи да яздя. Искате ли да я видите? Бърди обича сладкиши.
Тя награби шепа от сладкишите и вече слизаше от стола си.
Джордж Бонам учтиво отклони поканата, предпочитайки да се наслади спокойно на пурата си и на чашата бренди, така че Флора тръгна сама с малкия си водач. Люси заведе гостенката си първо в детската, защото трябваше да сложи ботушите си за езда, както обясни малката с типичната за добре научен урок сериозност. След като смени мокасините си, момиченцето се зае да запознава гостенката с бавачките си, които вече се бяха струпали на новото място. Любимите играчки също имаха право да бъдат представени. „Очарователна е като баща си — помисли Флора, — омагьосва околните без усилие.“ Тя я поведе на голяма обиколка из имението, околностите и обширната къща, обиколка започнала с Бърди.
Движеха се според фантазията на Люси. А на другия ден, докато търсеха изчезналия някъде ездачески камшик на детето, Флора се озова пред вратата на спалнята на Адам.
Младата жена усети как я обля внезапна горещина, неконтролируема, която не се интересуваше от обстоятелствата. Тази появила се напоследък неспособност да се контролира отново я учуди. Това беше само една празна стая, повтаряше си тя, една много строга стая, която не носеше почти никакви следи от човека, който я обитава. Въпреки монашеската обстановка обаче, кръвта й беше започнала да кипи, като че сам Адам стоеше пред нея и протягаше ръка, за да я докосне.
Люси бърбореше до нея, като дърпаше ръката й, за да влезе с нея. Още щом прекрачи през прага, Флора беше поразена от носещия се във въздуха мирис. Така миришеха кожата и косата му — на бор и градински чай с лек примес на портокал.
— Виж — казваше в това време Люси и Флора положи усилие, за да се освободи от обзелите я ухаещи спомени. — Това съм аз.
Малък пастелен портрет на златен триножник заемаше почетно място върху нощната масичка. От него й се усмихваше образът на дъщерята на Адам. Върху полираната дървена повърхност нямаше нищо друго, също както и върху нейната посестрима от другата страна на махагоновото легло. Погледът й пробягна по фината бяла кувертюра, опъната безупречно под възглавниците и върху матрака с почти военна точност. Младата жена усети пристъп на ревност, когато се опита да си представи как ли е изглеждала Изолда сред тази пуританска, почти първобитна обстановка. Беше видяла стаята й предишния ден, когато Люси я заведе там, за да й покаже блестящите зелени очи на позлатените лебеди, украсяващи леглото на майка й. От погледа й не убягна портретът над камината, рисуван от Винтерхалтер, от който я гледаше модерно облечена деликатна жена с лененоруса коса с пищно диамантено украшение на гърдите, достойно за султанския дворец. Адам наистина се беше оженил за много красива жена.
Стаята на Изолда беше украсена разточително с коприна и злато, с позлатени дървени и гипсови орнаменти, стените бяха покрити с богата розова дамаска. Мебелите бяха отрупани с възглавници, тапицирани с копринени платове в бледи нюанси. Скъпи порцеланови изделия и всевъзможни скъпи дреболии заемаха изцяло повърхността на всички масички, малки картини в златни рамки с идилични буколически пейзажи украсяваха стените. Всичко това наподобяваше театрална сцена, възпроизвеждаща обстановката в дворец в стил „Рококо“.